Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » ЧЕРНА СВЕТЛИНА

ЧЕРНА СВЕТЛИНА

vater Публикувана от vater | 17.10.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ЧЕРНА СВЕТЛИНА

Като че ли нещата, скалъпени в последния момент, винаги се получават. Та така и в тази студена, мразовита, ледено-бяла зимна вечер се размислих къде ще да е най-добре да половувам в края на сезона през идващите два дни, и спонтанно звъннах на мой приятел в град Никопол - Краси, като го поразпитах за състоянието на птичата популация тези дни в района с намек за един скорошен лов на патица и гъска. Ама той човека веднага разбра и директно получих покана да пребродим Дунав около града с неговата моторница, и да се запознаем по-отблизо с тези птичи движения. Обаче,на сам човек пътя тежи, та увещах и един друг мой човек - адвокат, Нешо,двамата да навестим крайдунавския край. И готово - стана компания. В ранното съботно утро Нешо дойде и аз се покатерих в големият му джип с цялото си снаряжение. Тръгвайки, метнах поглед и назад в купето - явно човека също бе имал известни съмнения кое да вземе, кое - не, та затова беше взел всичко. На задната седалка се намираше чувал, пълен с патешки мюрета - класа, един гирляндс всякакви свирки - примамки, някакъв странен бял чувал, като веднага се сетих,че е някакво за маскировка...само сетера отсъстваше, но за този тип лов кучетощеше да е в повече. Снегът скърцаше под гумите на японския вседеход, фаровете ведро разкриваха околната белота, а ние някак си с много надежда и радост го усуквахме как щеше да премине това бъдещо приключение. Обаче, преди последното село - Жернов, не стига, че още беше тъмно, ами стана и мъгливо. Та после станаи само мъгливо, защото единствената светлина идваше от фаровете и едвадокосваше страничните очертания на пътя. С много внимание се добрахме до Никопол,като там мъглата бе доста по-рядка и с няколко маневри из пустите и студени улици паркирахме пред къщата на Краси. Човекът ни посрещна ведро, беше приготвил ободрително кафе, и на свой ред - изкарал джипче с прикачено към него ремарке с натоварена моторница. Краси също имаше ловно куче - рошав женски дратхаар, която кучица много добре съзнаваше ставащото и предусещаше, че този ден ще си е в къщичката и като така смесваше радостен до яден лай с ръмжене и скимтене, което ни накара да побързаме преди да е наскачал целият квартал върху ни! На източният кей с ловки маневри моторницата биде приводнена, ние натоварихме всичкото, с което бяхме и се настанихме. Признавам - Краси гледаше малко учудено товарите ни, но явно човекът беше свикнал и с по-странни неща, така че не питаше нищо за това. А коритото беше за двама седящи, третият - аз, се настанихна носа в цялото си великолепие, поставих двуцевката в скута си и се приготвихза странни, къси движения, балансиращи собственото ми наличие и оцеляване там. Никога не бях го правил до сега. Нешо се монтира на лявата седалка зад мен, аКраси ловко прескочи назад към двигателя, който запърпори тихо след миг.Лодката леко се отдръпна от кея, носът се завъртя в посока тъмната речна мъгла и лекичко се надигна. Призвука от плискането на водата пред борда изведнъж пулса ми отскочи и едва сегаосъзнах, че това, което е в мъглата по голямата река пред нас е едно ново,неизпитвано и върховно усещане за скромния ми ловен, а и друг, петдесетгодишени кусур живот. Никога не бях ловувал така - наглед простичко - отиваме слодката до някое ловно място и там, както всеки път, просто чакаме прелета. Ала не - лодката се плъзгаше все по-бързо, носът се изправяше и никак не можех да проумея мерака на Краси за по-мощен двигател. На практика не можеш да разберешскоростта, защото нямаше /поне аз/ по какво да се ориентираш, освен по водните пръскив лицето ми и насрещния вятър. Но и двете неща бяха студени...не - бяха ледени. И все пак това оставаше някак си съвсем незабелязано на фона на прозиращата вече светлина. Макар и мъгливо, вече виждах от дясно силуета на брега - на около двайсетина метра, като осъзнавах колко високо е нивото нареката - беше придошла - много висока вода имаше тук. От бряг, който преди се е извисявал на метри над главата на къпещите се през лятото тук хлапета, сега се виждаха само скалите над този естествен плаж. С придвижването по течението постепенно започнаха да се появяват силуети на птици, които се вдигаха,подплашени от лодката. Имаше и патици, които шумно излитаха с крякане, но не ставаше за стрелба - да прикладваш бързо и да стреляш седнал от най-неудобната поза, в която съм се намирал, не беше добра идея. Изведнъж трепнах - от мъглатаизплува огромен силует на птица - като от праисторическа действителност или декор на такъв филм. Познах го - пеликан, но не разбрах как се е озовал тук. Птицата най-невъзмутимо ни изтрая да я подминем и сви зад лодката. Краси ни просвети, че тук ги има и не са рядкост - просто екзотична красота за района. А малко след това преминахме и покрай три лебеда. Огромните птици запазиха известно хлъднокръвие при вида ни, но не издържаха и със стряскащ шум, набрахапо водата и се издигнаха крякайки.

За около двадесетина минути стигнахме до място на брега срещу едно от селата - Драгаш войвода, като Краси предложи на Нешо да слезе в едно малко заливче, като да разположи там мюретата, а той самият да заеме позиция до няколкото храста, директно на брега, които при нормално ниво на реката, щяха да са нейде из вътрешността. Уговорихме се, когато улучи птица, да не влиза във водата /ненужно уточнение, естествено/, а да се обади по телефона и ние да пресрещнем дивеча по водата с лодката. Речено– сторено. Нешо разтовари багажите и се зае с подготовката, а ние се плъзнахме още надолу по течението с надеждата да се приютим в новообразувано завойче,където да слезнем и се разположим по брега. Обаче, първо - брегът беше стръмен,второ- снежен и не предлагаше никакво укритие. Всъщност, за укритие можеше дасе приеме самата мъгла - тя висеше на около десетина метра над главите ни, катоплътен таван, а към водните ръкави, където се предполагаше, че ще кацат патиците имаше и добра видимост. Но преценихме, че, ако Нешо удари птица, то няма да имаме време да се съберем и я пресрещнем във водата. По тази причина продължихме още около стотина метра доближавайки се до короните на потопени дърветана остров срещу брега и се вързахме за един клон. Течението леко движеше лодката, опитвайки се да я подкара надолу, а това пък ни създаваше известни проблеми с прицелване и стрелба по евентуалните птици, които от своя страна неистово крякаха в мъглата над нас и, незнайно по какво причина, хич не слизаха надолу. От мястото, където бе Нешо се поде шум - тренираното ухо долавяшенескопосани звуци от свирки, които трябваше да наподобяват примамващо кряканена патица. Е - коментирахме тихичко това с лека насмешка - но и Нешо за първи път пробваше инструментите, така че, когато се чу изстрел от тази посока, зяпнахме. Никак не можеше да се подразбере, че някоя птица се е вързала на тази какофония и е свила към мюретата. Факт - изстрелът - сполучлив и след малко я видяхме по течението, обаче, точно в средата на проливчето явно имаше силна струя и, докато двигателя заработи и се приближим - тялото се мушна в коронитена дървета зад нас и това сложи край на търсенето. Върнахме са на изходнапозиция. Явно изстрелът и шумът не останаха незабелязани - отвъд пространството с корони на дървета се чу звук на друга моторница, който се усили, но когато наближи шумотевицата - двигателят угасна. Краси се усети веднага - колеги. Изправи се и извика силно, а аз вече набирах номера на Нешо. Белята като едното нищо беше готова - мюретата в мъглата всеки би приел за истински патици, а примамващия звук /Нешо бе подобрилуменията си/, засилваха желанието на всеки ловец да изръси наличните муниции през дулото в тази посока. А там в храсталака дебнеше нищо неподозиращият Нешо. Нейсе, разбраха се, двигателят отново изпърпори и хората си тръгнаха. Но в тоя студ и ние решихме, че след три часа е време да си се приберем. Отидохме отноводо брега, Краси стъкми един хубав ловджийски огън, а аз пообиколих пространството до дигата. Следи - много следи от всякакви животинчета - от тазина голямо диво прасе, до сърни, лисички, чакали, котки...страничка от дунавският бряг.

Натоварихме багажите отново и решихме да се прибираме, защото мъглата отново се сгъсти и падна почти до водата. И точно при потеглянето, от отсрещния ръкав се вдигнаха двойка зеленоглавки - видях ги периферно, но Нешо, койта безаел моето челно място на носа, успя да се прицели и стреля - едната падна,а аз поведох другата, но спрях - дулото беше на десетина сантиметра от ухотому....това е един от ловните ми моменти с които се гордея - в бързината иулисията само и само да добия дивеча можеше и да натисна спусъка. Краси ловкоприближи лодката и взе птицата - едър хубав паток. От златистите му гърди се процеждаше червена капчица и нищо повече. Но красивата глава беше увиснала.Поздравихме Нешо за безупречния рефлекс и изстрел и тъкмо потегляхме, когато я чух - току над нас прелетя сива женска патица, която за миг забави и отново изчезна в мъглата - нямаше време за прикладване и изстрел. Лодката послушно вдигна носа под строгия диктат на двигателя, и ние поехме към кея на Никопол /Краси как се ориентираше и по какво, това си остана без отговор за мене/.Когато намалихме, за да преминем покрай един плуващ дънер, я чух отново - отново прелетя над главите ни, оръжието ми беше по-удобно и се опитах да се извъртя, за да стрелям, но силуетът отново се стопи в мъглата. И тогава долових движението - отзад към двигателя патока, бе вдигнал красивата си зелена глава и внимателно наблюдаваше небето зад нас – това, което осъзнавах, че виждам беше черното му око с малка светеща точица отражение на околната мъглива сивина.Едва го чух от шума на двигателя как изкряка - тихичко, без да откъсва око от висината зад нас. После завъртя човката си към мен и ме загледа.

Няколко минути по-късно вече слизахме на кея и почнахме да разтоварваме. Изведнъж Краси възликна учудено и рязко. Посочи към задницата и двигателя - на мястото, където видях за последно птицата към задния борд, имаше червена следа от влачене. А патокът не беше в лодката. И веднага бе дадено предложение да се върнем и да го настигнем ивземем - едва ли е отишъл далеч, а и сигурно вече бе мъртъв. Отказахме се - не биваше.

Тази случка бе в основата на коментарите в топлата стая, където ни посрещна Лидка - жената на Краси, която бе направила фантастичен морунаж, който в съчетание с гроздовата греяна ракия беше чудесен завършващ обяд. Благодарихме от сърце на тези чудесни хора и си тръгнахме.

Пътьом Нешо ме попита дали да не се отбием на ясенските блата и да почакаме вечерния прелет. Не исках - беше ми чоглаво, защото това което видях ми докара много смесени чувства. Беше я чули с последни усилия отговори и като, че ли не разбираше какво исках аз,търсейки я на небето с пушката. Цялата им история на двойка бе запечатана в проблясъка на черното му око и с последните си останали силици бе изпълзял и потънал в реката, стремейки се да я намери отново!

Естествените и простички неща ни учат да живеем в Голямата зелена къща!

19.06.2019 Анелин

Четете още в: ЛОВНИ РАЗКАЗИ

Абонамент за бюлетин