Публикувана от 
Увод:
Димитър Радичков е роден на 5.03.1955 г. в София. Син е на незабравимия голям български писател, ловец и природозащитник Йордан Радичков. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", специалност българска филология, и ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, специалност театрална режисура. Работил е като режисьор в Хасковския театър и в студио "Екран" на БНТ. От 1989 г. е в частния бизнес.
- Как се запали по лова?
- Баща ми ме поведе на лов на 16 г. Събираха се хубава група приятели - Ивайло Петров, Методи Андонов, Дончо Цончев, Анастас Стоянов, Дико Фучеджиев, Стефан Ганев. От време на време идваше и бай Емилиян Станев. Те бяха съвършено различни по характери, но имаха нужда да са заедно. Ходеха не толкова за стрелбата, а заради веселбата и си я правеха със страхотен кеф. Не е имало никога завист помежду им. Веднъж тръгнахме към Ярлово на пъдпъдък. Спряхме в една кръчмичка. И още в пет и половина сутринта Дончо извади от неговата прословута ракия, която той много я хвали, но за мен е отвратителна, и каза: "Момчета, да пиеме. Ловът стана. Важното е, че сме излезли." Имах късмета да ходя на лов и да се уча от много свестни хора.
- Разкажете някой урок.
- Баща ми разкри пред мен цялата ловна магия, но беше най-строгият учител. Много обичаше лова на пернати в софийското поле. На един излет през зимата видяхме в един гьол патици. Той ми каза: "Когато хвръкнат, няма да стреляш веднага, ще чакаш да са над сушата." А аз - младо момче, сърцето не трае. Вдигнаха се патиците, стрелях веднага и патокът падна в средата на гьола. Баща ми ядосано разпореди: "Сега, като е паднал вътре, събличай се и влизай да го вадиш." Хъка, мъка, влязох до кръста във водата и с един клон издърпах патицата. След това ме накара да вляза в колата, пусна парното и каза: "До тук ти беше лова!"
- Кога е станал ловец Йордан Радичков?
- Запали се по лова, като беше два месеца в Сибир. Той е първият европеец, допуснат след Втората световна война отвъд Полярния кръг в Сибир. Описал го е в книгата "Неосветените дворове". Влизат с един сал до средата на едно езеро, докъдето стига прътът за управление. Патиците кацат и започва стрелба. От реактивната сила на изстрелите салът се върнал на брега. А в България баща ми за първи път отиде на лов с Тодор Живков.
- Случвали ли са ви се по време на лов мистериозни преживявания, събуждали писателската фантазия на баща ти?
- Бяхме за патици на Дунав. Видяхме диря, която излизаше от водата. Успоредно вървят два леви ботуша. Въобръжението на баща ми заработи и каза: "Вампир е излязал от Дунава! Дайте да видим къде отиват тези следи!" Тръгнахме. И къде, къде - в кръчмата. Видяхме седнал на масата един влах. Като от картина - с огромни засукани мустаци, с каскет и на краката с два леви ботуша. "Моите приятели все късат десните и ми подаряват левите," притеснено обясни човекът. Толкова беден, че не може да си купи ботуши, но толкова запален ловец не съм виждал през живота си. Този човек имал Москвич в движение. За да си плати ловния билет, който тогава беше 120 лв., го откарал на вторични суровини за старо желязо и му дали 70 лв.
- Коя история разказваше баща ти най-често?
- Последните години рядко излизаше на лов. Много обичаше като се върнем от ловен излет, да му разказваме. И поръчваше: "Момчета, когато разказвате за лов, ще говорите така, че да е интересно”. Все ни даваше като лош пример как веднъж, на ловна раздумка под едно дърво, някакъв претупал разказа си набързо – отишъл на лов за мечки, засякъл една, стрелял и тя си заминала. "Всичките станахме и си тръгнахме в знак на протест. Така не се разказва за лов!" – палеше се баща ми.
- Що за ловци бяха приятелите на баща ти?
- Нямаше патица, която Емилиян да не познава. Ако не знае каква е, я кръщаваше. Последните години, когато не можеше да ходи на лов, идваше вкъщи да види какво съм донесъл след излет. Гореше от любопитство да разбере какво става в полето, появило ли се е нещо ново. Дончо пък беше най-добрият стрелец от групата. Имаше автомат "Ремингтон." На един лов удари с пет последователни патрона пет яребици. След което каза: "Тая пушка я махам. Не трябва да се убива много." И на другия ден я продаде. Не съм виждал друг такъв ловец. Невероятен стрелец бише.
Най-опитен от всичките си беше Ивайло Петров. Пращаха ме да пътувам с него. Преди да тръгне слагаше под езика си нитроглицерин, за да не му стане лошо. Все закъснявахме и винаги се губеше по време на лов. После ни обвиняваше: "Къде ходите?" "Всички сме тука, а ти къде си?" "Аз съм тука, в центъра на полето." Много беше забавен.
Анастас Стоянов пък беше най-амбициозният от тях. И той се цепеше и ходеше настрана. Съберем се, седнем да ядем, а той продължава да обикаля. И Методи Андонов беше много запален. Веднъж стрелял бухал в софийското поле. Има поверие, че е на лошо. След два месеца си отиде. Аз никога не съм виждал бухал в софийското поле. Не знам свързано ли е, но е факт.
- Кой беше най-наперен в ловната им надпревара?
- Веднъж баща ми и Емилиян спореха дали в България има енотовидно куче. Появява се Дончо и: "Е-хе, това съм го отстрелвал." А не знае какво е това животно! Няма нещо, което да не е убивал. Ако му кажеш, че има носорог в България, веднага ще каже: "О, аз това съм го убивал."
Тръгнахме към Хайредин на лов. По пътя бая си пийнаха и се веселяха. Щяхме да спим в една къща извън селото. Пристигнахме по сумрак. Слязохме от колите. Дончо се загледа в комина и викна: "А, това е козодой. Много рядка птица." Започна бързо да сглобява пушката. Стреля. Козодоят стои. Втори път стреля. Козодоят не мърда. Трети път, четвърти... Не пада козодоят. По-едно време някой се обади: "Дончо, абе тоя козодой защо не лети?" Оказа се, че е някакъв парцал. И Дончо написа цял разказ, но това е истината.
- А извън лова правеха ли си майтапи?
- Отидохме в Монтана на лов. Бяхме Дико, Дончо, баща ми и Ивайло. Поискаха да ходят на бар, единствения тогава в града. Всички бяхме с ловни дрехи и ботуши. Портиерът ни спря: "Тука може да се влезе само с костюм и вратовръзка." Писатели сме, от София... "Не ме интересува. Няма да влезете." Дико Фучеджиев по това време беше народен представител. Сети се човекът, бъркна в джоба и извади карта: "Аз съм депутат и не можете да ме спрете." Портиерът козирува, но пусна само него. Дончо бръкна в джоба си и извади немски лепенки анкерпласт. С целофан, лъскави, все още не познати в България. Сложи си я на ръката, показа я на портиера и каза: "Аз съм с анкерпласт. Тия другите са с мен." Портиерът започна да гледа умно, козирува и ни пусна.
- Какво е за теб ловът?
- Това, което съм научил от баща ми. Ловецът обича животните. Само той може да види истински природата. Най-хубаво го е описал Емилиян Станев в "Смъртта на една птица." В зоологическата градина си наблюдател, а когато си на лов, си вътре в природата. Да си на една маса с приятели, без всякакви условности. Забравяш всичко, което ти тежи, остава хубавото, приказката. Имаше един възрастен ловец, който казваше: "Тук сме се събрали да си вярваме. Който не вярва, да си взима капата и да си тръгва."
Интервю на писателя Любо Николов
Копирането забранено!
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
