(за Долноселци и Горноселци от Снежана Чакърова)
В петък вечерта потегляме за село,
Че вече много ни е домиляло
И още не стигнали заветната табела
Радост всеобща ни е обзела.
Сядаме на масата в дядовата къща
И топлина и уют отвсякъде ни обгръща.
Хортуваме за случки преживени
От добри хора заобиколени.
Обсъждаме тактики за лова
И някак неусетно настъпва нощта.
Събуждаме се рано заранта
Студ е. Жарта е спряла да пламти.
Но долу вече огънят бумти
И някой сложил е кафето да заври
А до него в другата паница
Се грее домашната ракийчица.
Хапваме на две на три
И вече дори не ни се спи.
Бързо стягаме раниците за баира
Грабваме пушките, че лова стартира.
След предиряне от няколко ловци
Събрана е дружината бойци
И вече са ясни местата
Къде има дирки, ядено е и ще се случват днес нещата.
Разпределят ни бързо на позиции
И заставаме на място с железни амбиции.
И ето викачите пускат кучетата по следи,
А на пусиите всеки сам е с мислите си...
Случва се с часове да стоя без да мръдна
Да се мокря от дъжда или в снега да мръзна.
Времето минава в очакване и трепет
С търпение, ослушване и взиране навред
Стискам здраво пушката и съм нащрек
И силно се надявам най-после да излезе някой тек.
Започват постепенно да ми омаляват краката
Хайката продължава, а вятърът брули в гората.
Тогава се чува с пълен глас:
Дръжте здраво! Иде цяла сурия!
И си казвам няма да е празна тази пусия!
И още по-силно се надявам!
И още повече се вдъхновявам:
Дано да излезе на мен прасето
и да му пусна аз чифтето!
И настъпва истинско оживление
Винаги готови за горско приключение.
Чува се шум, гърмежи и кучешки лай
А накрая всеки достойно заслужил е своя пай.
Има ли слука поздравяват се майсторите
Че им е точен мерника и са добри патроните.
Друг път псувни и закачки за изтървалите
И после с месеци ги бъзикат другарите.
И най-сладко е след няколко часа в гората
Да седнем на поляната и да наредим софрата
Лук, праз, сланина, мезета и туршия
Червено вино и домашна ракия.
Няма студ, мъгла, дъжд, сняг или пък пек
Ловът за душата е същински лек!
Забравете молове и градска суета
В гората и лова е истинската красота!
Ала неусетно идва неделя вечерта
И поемаме по широките пътища
А в колата нещо от вътре ни дърпа назад
Не искаме да се връщаме в големия град.
Но животът такъв е, не може да го прекъснем
И се успокояваме, че скоро пак ще се върнем.
Да се слеем с гората, да я прегърнем
В част от нея да се превърнем
Към корена на дедите си да се завърнем.
11.02.2020 г.
Четете още: ЛОВНИ РАЗКАЗИ