Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Един ловен ден през очите на една жена

Един ловен ден през очите на една жена

vater Публикувана от vater | 13.02.2020
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Един ловен ден през очите на една жена

(за Долноселци и Горноселци от Снежана Чакърова)

 

В петък вечерта потегляме за село,

Че вече много ни е домиляло

И още не стигнали заветната табела

Радост всеобща ни е обзела.

Сядаме на масата в дядовата къща

И топлина и уют отвсякъде ни обгръща.

Хортуваме за случки преживени

От добри хора заобиколени.

Обсъждаме тактики за лова

И някак неусетно настъпва нощта.

Събуждаме се рано заранта

Студ е. Жарта е спряла да пламти.

Но долу вече огънят бумти

И някой сложил е кафето да заври

А до него в другата паница

Се грее домашната ракийчица.

Хапваме на две на три

И вече дори не ни се спи.

Бързо стягаме раниците за баира

Грабваме пушките, че лова стартира.

След предиряне от няколко ловци

Събрана е дружината бойци

И вече са ясни местата

Къде има дирки, ядено е и ще се случват днес нещата.

Разпределят ни бързо на позиции

И заставаме на място с железни амбиции.

И ето викачите пускат кучетата по следи,

А на пусиите всеки сам е с мислите си...

Случва се с часове да стоя без да мръдна

Да се мокря от дъжда или в снега да мръзна.

Времето минава в очакване и трепет

С търпение, ослушване и взиране навред

Стискам здраво пушката и съм нащрек

И силно се надявам най-после да излезе някой тек.

Започват постепенно да ми омаляват краката

Хайката продължава, а вятърът брули в гората.

Тогава се чува с пълен глас:

Дръжте здраво! Иде цяла сурия!

И си казвам няма да е празна тази пусия!

И още по-силно се надявам!

И още повече се вдъхновявам:

Дано да излезе на мен прасето

и да му пусна аз чифтето!

И настъпва истинско оживление

Винаги готови за горско приключение.

Чува се шум, гърмежи и кучешки лай

А накрая всеки достойно заслужил е своя пай.

Има ли слука поздравяват се майсторите

Че им е точен мерника и са добри патроните.

Друг път псувни и закачки за изтървалите

И после с месеци ги бъзикат другарите.

И най-сладко е след няколко часа в гората

Да седнем на поляната и да наредим софрата

Лук, праз, сланина, мезета и туршия

Червено вино и домашна ракия.

Няма студ, мъгла, дъжд, сняг или пък пек

Ловът за душата е същински лек!

Забравете молове и градска суета

В гората и лова е истинската красота!

Ала неусетно идва неделя вечерта

И поемаме по широките пътища

А в колата нещо от вътре ни дърпа назад

Не искаме да се връщаме в големия град.

Но животът такъв е, не може да го прекъснем

И се успокояваме, че скоро пак ще се върнем.

Да се слеем с гората, да я прегърнем

В част от нея да се превърнем

Към корена на дедите си да се завърнем.

 

11.02.2020 г.

 

Четете още: ЛОВНИ РАЗКАЗИ

Абонамент за бюлетин