Публикувана от 
Биолозите от дивата природа бият тревога, елените обедняват генетично. Основните причини са изолираните райони с благороден елен и блокираните пешеходни коридори.
д-р Бьорнер: През последните години интензивно обсъждаме загубата на биоразнообразие. Дали генетичното здраве на популациите от диви животни не е получило достатъчно внимание в този контекст?
Проф. Райнер: Определено да. Благородният елен по-специално често се смята за вид "любимо животно" на ловците и е изключен от общата дискусия за биоразнообразието. Много хора вярват, че има твърде много благородни елени и пропускат да осъзнаят, че не абсолютният брой животни в популацията е важен, а тяхното генетично разнообразие, когато става въпрос за адаптиране и дългосрочно оцеляване на видовете.
д-р Börner: Малформациите като признак на инбридинг са редки или несъществуващи в много популации на благороден елен. Има ли все още причина за безпокойство?
Проф. Райнер: Дали дефектите ще се появят или не, зависи от една страна от това дали и двамата родители носят дефектния ген и го предават на потомството, но от друга страна също зависи от това дали дефектният ген действително присъства в популацията. Ако дефектните гени присъстват и са достатъчно разпространени в популацията, дефектите ще се появят с увеличаване на степента на инбридинг. Степените на инбридинг са налице и във всички засегнати популации, дори и в тези без съответния дефектен ген, трябва да се съобразяваме с намаляване на всички полигенни черти като плодовитост, адаптивност, жизненост, годност и устойчивост на болести. И в крайна сметка те са много по-важни от показаните малформации.
Може ли благородният елен дори да изчезне регионално?
д-р Börner: В някои случаи генетичната ситуация е очевидно драматична. В какъв срок е възможно изчезването?
Проф. Райнер: Изчезване е голяма дума. Но ние откриваме популации, които са толкова ясно маркирани от инбридинг, че вече не могат да продължат да съществуват като здрави популации. Това означава, че са застрашени и някои от тях вече трябва да се считат за изгубени. И всяка изгубена популация води до по-нататъшно намаляване на биоразнообразието на тези видове, тъй като видът в крайна сметка зависи от структурата на различни, екологично адаптирани популации, които са в генетичен обмен помежду си.
д-р Börner: Значението на генетичния обмен наскоро беше обект на интензивни доклади. Колко големи са тези коридори?
Проф. Райнер: Виждаме елени в гората и вярваме, че популацията е необезпокоявана – и виждаме естествени пейзажи с малко инфраструктура и вярваме, че необезпокояваните пешеходни преходи не са проблем тук. От гледна точка на географите се очертава съвсем различна картина. Миграционните коридори често са изключително тесни. Дори увеличаването на инфраструктурата, причинено от една структура на грешното място, може да доведе до колапс на целия генетичен обмен. Но най-вече точните коридори дори не са известни. Те не могат да бъдат взети предвид при планирането на строителството.
д-р Börner: Могат ли няколко ловни района да осигурят изолация при определени обстоятелства? Трябва ли плановете за отстрел на едромащабни живи видове да се планират заедно, за да се предотврати това?
Проф. Райнер: Казаното за инфраструктурата може да се пренесе едно към едно към ловните дейности в районите за пешеходен туризъм. Вече можем да демонстрираме, че значителна част от изолацията между зоните с елени всъщност се дължи на съществуването на зони без елени. Тъй като основният проблем на благородния елен е изолацията на райони, управлението на район по район трябва да се счита за остаряло. Вместо райони за елени, регионите за елени трябва да бъдат разгледани и развити навсякъде.
Да пуснем ли елени?
д-р Börner: Има ли смисъл целенасоченото разработване и прилагане на парчета? Какви други мерки могат да помогнат на елените от генетична гледна точка?
Проф. Райнер: Този метод със сигурност е последното средство за видове, които са на ръба на изчезване. Въпреки всички признаци на инбридинг, нашите популации на благороден елен са в ситуация, в която все още могат да се грижат за себе си.
Въпреки това, увеличаването на генетичното разнообразие чрез премахване на изолацията е силно динамичен процес, който не може да бъде постигнат чрез разместване на отделни индивиди. Симулациите показват, че преместването на по-малко животни не влияе достатъчно на ефективния размер на популацията. Опитите от миналото често не водят до желания успех, тъй като транспонираните животни не се възпроизвеждат. Към това се добавя и функцията на благородния елен като водещ животински вид. Искаме ли да подобрим цели екосистеми чрез обмен на животни?
В крайна сметка възниква етичният въпрос дали хората трябва да се опитат да поправят щетите, които са причинили чрез по-нататъшни интензивни интервенции, или не превръщаме природата си в управляема зоологическа градина или парк за диви животни. Трябва да се възползваме от самолечебната сила на природата. Повторното свързване на изолираните популации и местообитания е всичко, което е необходимо за възстановяване на генетичното разнообразие, изгубено в изолираните райони - не само при благородния елен.
Превод: БГ ЛОВ
Четете още рубриката: ИНТЕРВЮ НА...
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
