Рубрика на БГ ЛОВ: Ловната кинология в България

Колеги, както знаете Ловен портал БГ ЛОВ винаги е търсил и защитавал истината по всички въпроси и теми отнасящи се до лова, ловната кинология и всичко свързано с нашето любимо хоби превърнало се в начин на живот за много от нас. Поради това БГ ЛОВ публикува коментара на г-н Гънчев към всички Български ловци и кинолози четящи Ловен портал БГ ЛОВ!

Получено на имейла на Ловен портал БГ ЛОВ от г-н Райчо Гънчев:

Г-н Терзийски,

Едва ли “темата върви към своя край…” както се изрази един от посетителите на форума Ви. Към своето логично изчерпване в морално и житейско ниво видно е, че върви групичката на “Траперчо и сие”, оказала се само от самия него и 2-3 физически лица скрити под цветист букет от няколко женски, мъжки, цигански…56 и чуждестранни имена. Отвратителната сцена на убийство на куче в един техен клип, в който основна роля на “давач” заема т.нар. вълчица, прародителката на техните хибриди/ тази на която двете уши постоянно се размахват/ мисля, че е повод авторите на сценария да бъдат най-сетне инкриминирани по Закона за защита на животните.

И тъй като в този смисъл “махленско принизената разправия” май наистина омръзна и  е в края си, сега сериозно за ВЪЛКАШИНИТЕ!

10.06.11                                                                                                             Поздрави !

                                                                                                                             Р. Гънчев

Опити да се ползват качествата и най-вече вродената дарба за лов на дивия вълк са правени редовно през времената.  Бойните кучета на галите били връзвани в гората за да ги кръстосат с вълци. Подобни практики има при северноамериканските индианци и народите на Източен Сибир и Камчатка. Байков и Сабанеев пишат за такива хибриди с отлични ловни данни в Далечния изток, Сибир и дори Литва и средна Русия. В журнала “Природа и охота” от месец октомври 1890 г, Ауербах разказва за един опитомен вълк отгледан от хората и пускан на лов. В безбрежния Сибир такива практики не били рядкост. В цивилизования свят холандци/ Саарлосвофхунд,1921/, чехи/Чешки влчак,1955/, италианци/Лупо италиано,1966/ и китайци /Кунминска овчарка,1988/ изведоха своите опити за създаване на нова “вълча” порода върху основата на немската овчарка. Някои са склонни към така оформрните породи да причислят и Аляскинския маламут, но за сега с резерви. Руснаците задминаха всички като утвърдиха своята “източно европейска овчарка” практически кръстосвайки вълци с немска овчарка. Опитите им за този неловен/!!!/ вариант на хибридизация продължават с пълна сила в Пермския институт на вътрешните войски МВД/ във форума някой услужливо вече разпространи такъв клип и снимки/.

Другата линия – за ловен/!!!/ вариант между ЗСЛ и вълк официално стартира с експериментите на фам. Войлочникови във ВНИИОЗ – Киров в средата на 70-те години. Сега активно се пропагандира и работи от Михаил Овчаренко-Велес с амбициите за нова порода с името Воленд.

Плахите опити у нас през миналия век в Берковската школа за отглеждане и обучение на кръстоски с вълци и служебни кучета дори са неизвестни за повечето кинолози. В ловните среди единичните случаи на кръстосването между вълк и гончета, както и с безпородни кучета водят логично до своя житейски крах. Едва в началото на 90-те години на м.в. у нас са внесени първите стойностни хибриди между ЗСЛ и вълк и то от “извора”, от ВНИИОЗ. Това са Сибир на Р. Гънчев през 1989 г, Самур на Н. Радев през 1994, както и Тура с брат и Тобол пак на Н. Радев през 1995г. Стихийните действия на група “доморасли” колекционери от Североизточна България ще се окажат  едно кучешко фиаско поради нечистоплътността на търговския хъс и кръстоските  на “помияри” /извинявам се за израза спрямо кучетата/, в първите две генерации от развъдната им одисея. Реален, достоверен и лишен от спекулации опит за заплождане и раждане между вълчица и чистопоридна ЗСЛ извежда за първи път в България Р. Сувариев. Един добронамерен, честен и упорит син на Родопа планина, който ако желае би могъл да каже много по тази тема.

Доколко усилията на всички споменати имат смисъл ще обобщя в една фраза: Идеята е интересна, но едва ли е актуална защото “по-добра от една лайка може да бъде само друга лайка!!!” -  и това не е само мое виждане, а обобщение на минали по този път десетки руски ловци. И все пак… вълчият вой идещ от времената на тъмното минало ни зове. Да приемем предизвикателството!

В отдалечилото се от естествения ритъм на природните закони човешко общество такива опити са по-скоро екзотика. Особено когато са правени стихийно от непрофесионалисти и лаици, несъобразени с логиката и законите на природата.

Тук правя едно отклонение за да обясня моята логика на този процес. Както е видно до сега от световния опит всички правят хибридизация върху основата на немската овчарка за “служебен, неловен” вариант на куче и върху основата на ЗСЛ за ловен вариатет. За ловния вариант съм съгласен на 100% с допълнението, че освен ЗСЛ може да се ползват и близки на тази порода аборигенни лайки с подобни психофизически параметри. Все още не мога да преценя резултата при вливане на кръв от източно европейска овчарка за ръст, стражеви наклонности и послушание. Имам много такива кучета, наблюдавам ги, селекционирам линиите.

За неловния вариант определено считам, че повечето северни вълчепроизводни шпицове, като маламут, сибирско хъски, ездовите лайки и източно европейската овчарка са единствените генетично и психофизически подходящи за целта. Естествено целта на такова кръстосване трябва да бъде ясно формулирана и логична. В моите анализи ще се концентрирам обаче главно върху “ловния” вълкашин, за да бъда коректен към ловните тематики на форума BG Лов и неговия администратор В. Терзийски.

Вълкът ловува за себе си. Дългите пътища на разлъка с вълчия нрав отдавна са се разминали с хорските изисквания. Потайно, мълчаливо и целеустремено той иска да убие… за да изяде. Не лае с часове под нечие гнездо, напада само млади, болни и сакати животни, избягва схватката с елитни самци, самоотвержени майки, крупни хищници. Защитава добитото от него без да го дели. Признава само себеподобните от клана и лидерството на водача. Заобикаля хората страхливо и следи за поведението им скрит в околните гъстаци. Активира хищния си нрав нощем, денем пасува. Всичко това, човекът дълго и прецизно е изчиствал в природата на кучето. Пригодил е цялата негова деятелност в услуга на себе си.

То търси, гони шумно и показва дивеча на своя господар, радва се на неговия успех, носи и му предоставя жертвата. Превърнато едва ли не във вегитарианец, кучето понякога пренебрегва законния пай на победителя –плячката. Понякога брани самоотвержено стопанина си от други хора. Смело, открито и безкомпромисно. Без страх. Търси ласка и похвала за което е готово на всичко. Достойнствата на “синята вълча кръв” днес вече не са на мода. Не вършат работа. Всичко, което природата е шлифовала в пътя на еволюцията, човекът сега е препограмирал. По свой вкус. За свое удобство. И в услуга на съответното си ловно законодателство и методи на лов.

Аргументацията за аристократизма на родословието на много кучешки линии бледнее обаче пред хилядолетното родословие на сивия вълк. С неговата безспорна “чистота на качествата”, както все пак признават експертите. Писано от самата природа в книгата на живота и зорко селекционирано от естествената борба за съществувание. А родословието на безименния вълк е гаранция за “най-синя кръв” и потекло, и опитите за съревнование с неговите шлифовани механизми за оцеляване, лов и социално поведение са просто вън от конкуренция. За жалост всички тези качества са закодирани трайно срещу най-големия конкурент на вълка – човека! Т.е. и ловецът на днешния ден. В миналото, примитивните народи и племена на севера били “телом и духом” много по-близко до вълка.  Тогава човеците и вълчите им кучета еднакво гладни и сплотени от идеята за просъществуване се хвърляли в сражение. Така са постъпвали алеути, инуити и всички северни ескимоси, разпрягайки “впрегатно неловните” си безпородни вълчи кучета пред бялата мечка, които в следния миг стават “ловни”. И то какви! За несведущите ценители на екзотични “домашни любимци” дори пухкавия и добродушен самоед е чистокръвна лайка на ненците от Сибирския север.

Но има и такива съвременни хора днес, които привлечени от носталгията по дивото се бунтуват срещу готовите клишета. Търсят нещо ново, искат да участвуват в сътворението му. Те слушат зова на своята “стара, вълча кръв”, чуват воя на сивите си събратя и следват неясните сенки изплували от вечността. Вълчият щрих в техния домашен любимец е знак за принадлежност. Към какво? Към кого? Едва ли има логично обяснение. Нима не ви прави впечатление увлечението по сибирското хъски, по самоеда, по маламута и дори лайката като домашни любимци? Това е подсъзнателен стремеж за докосване до вълчата душа, въпреки непривичността на урбанизирания свят в която поставяме тези чеда на дивата пустош.  

Все пак целият вълчи “негативизъм” при отново забъркания генен коктейл с вливането на вълчата кръв трябва вниматело да се пресее, изчисти и трансформира. В Клондайка на киноложките дирения златните песъчинки са миниатюрни и се добиват с труд. Ако ги има? За да остане от прародителя само онова което е ценно, стойностно и полезно при селекцията. Житейска и интелектуална. За да драсне то в образа на вълкашините поне един автентичен вълчи белег. За някои е достатачен само магнетизма в неразгадаемата дълбочина на вълчия взор. Една далечна, забравена, но тревожна мисъл за непреходност в природните закони. За радост и удовлетворение на онези хора, които не крачат в отъпкани коловози. Самите те, самотни вълкашини пробудили носталгията към първообраза на своите деди. И техните кучета. Ако са искрени в помислите и делата си. Ако ли не…вълкашинът, синът на вълка ще ги подуши. А “…той е умен и по-съвършен от човека, но неговия мозък не е способен да побере и една стотна от човешката подлост.” – разсъждава Olajke в един световен форум. Е-е, тогава трябва ли ни вълкашин? И какво ще сторим с него ние…хората? Или той с нас?

Снимка от автора с един "ловен" - Харпалике и един "неловен" - Севар, вълкашини.

Темата за ВЪЛКАШИНИТЕ във форума на БГ ЛОВ: КЛИК