Публикувана от 
FCI No на стандарта
330 от 15.06.2005 г.
Произход:
Ирландия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
19.04.2005 г.
Предназначение на породата:
Най-желания компаньон и приятел в къщи и на полето. Ирландския червено-бял сетер е порода преди всичко за полето. Стандартът е така поставен, че всеки съдия трябва да интерпретира преди всичко тези параметри и да отсъди от гледна точка на работните способности.
Класификация по FCI:
Група 7 - Кучета, работещи със стойка
Секция 2 - Британски и ирландски кучета, работещи със стойка, и сетери
С работен изпит
Кратко историческо резюме:
Ирландският сетер вероятно получава своето признание в средата на 17-ти век. Извън границите на Ирландия, не се знае добре че съществуват две разновидности на сетера, но е сигурно че червено-белият сетер предхожда другия и чрез прецизна селекция е поставил началото на червените сетери. Когато ирландските сетери били представени, малко след средата на 19-ти век, господствало голямо объркване по отношение на цветовете им. В края на 19-ти век, червеният сетер съществено засенчва червено-белия, който въпреки, че е по древен е намаляваща разновидност. През 20-те години на 20-ти век е направен опит да се възроди породата. През 1944 г. популярността и се възстановява чрез създаването на клуб с доста членове и изложби в Ирландия. Съвременният клуб “Общност на червено-белите ирландски сетери” е създаден през 1981 г. и благодарение на неговите усилия и линия на действие в момента популярността на породата е възстановена в национален и световен мащаб. Червено-белият ирландски сетер, в конкуренция с останалите породи, работещи със стойка, днес дава доста шампиони на полеви изпитания и изложби.
Общ бид:
Силно, уравновесено и хармонично, без да е тежко; По-атлетично, отколкото изящно, ирландският червено-бял сетер е куче, преди всичко за полето и би трябвало да се оценяват най-вече работните му способности.
Поведение и темперамент:
Аристократично, живо и интелигентно, приятелски настроено куче, криещо в себе си решителност, смелост и усърдие. Червено-белият сетер е много дружелюбно, лесно обучаемо ловно куче, на което може да се разчита.
Глава:
Широка, спрямо пропорциите на тялото.
Черепна област:
Череп: Куполовиден, без изявена окципитална изпъкналост, както е при ирландския червен сетер.
Стоп:Добре изразен.
Лицева област:
Муцуна: Изчистена и квадратна.
Челюсти:Челюстите са еднакво или почти еднакво дълги.
Зъби: Нормални зъби; идеална ножична захапка; клещовидната захапка е приемлива.
Очи: Тъмен лешник или тъмно кафеви; кръгли, леко изпъкнали, без трети клепач.
Уши: Разположени на нивото на очите, и доста назад, висящи, прилегнали по главата.
Шия:
Средно дълга, много мускулеста, но не много дебела, леко извита, без всякакви тенденции за голяма гуша.
Тяло:
Силно и мускулесто.
Гръб: Трябва да е силен и много мускулест.
Гърди:Дълбоки, с добре изпъкнали ребра.
Опашка:
Умерено дълга, недостигаща скакателните стави, силна в основата, изтъняваща до фина в края; не изглежда провлачена и се носи на или под нивото на гърба.
Крайници:
Добре замускулени и жилести, със здрави кости.
Предни крайници:
Плешки: Простиращи се доста назад.
Лакти: Свободни, никога завъртени навътре, или навън.
Подрамене: Прави и жилести, със силни кости.
Метакарпуси: Силни.
Задни крайници:
Широки и силни; задните крайници от бедрата до скакателните стави са дълги и мускулести.
Колене: Добре склонени.
Скакателни стави: Доста ниски, не са завъртени нито навън, нито навътре. От скакателните стави до лапите - умерено дълги и силни.
Лапи:
Стегнати, с обилна козина между пръстите.
Походка и движения:
Когато се движи тръс, с дълги крачки, много жива, грациозна и ефективна. Главата се държи високо, задните крайници оттласкват равномерно и мощно. Предните крайници се движат с добър разкрач напред и остават ниско. Гледани отзад или отпред при движение предните и задните крайници, под скакателната става, трябва да са перпендикулярни на земята, без да се кръстосват или преплитат отпред, или отзад.
Космена покривка:
Козина: Дълъг, копринен, фин косъм, наричан "украсяващ" по задната част на предните и задните крайници, и външната страна на ушите. Също така има умерено количество косми по хълбоците, стигащи до гърдите и гърлото под формата на ресни. Цялостно украсяващите косми са прави, гладки и не къдрави, но леко начупване на косъма е приемливо. Опашката трябва да е покрита с по-дълъг украсяващ косъм. По всички останали части на тялото, косъмът трябва да бъде къс, гладък и прав, не къдрав.
Цвят: Основен бял цвят с едноцветни червени петна (без “острови” в червения цвят), като и двата цвята трябва да са максимално контрастни. Приемат се ситните петна, но не така наречените смесени косми, на муцуната, лапите, предните крайници до лактите и задните крайници до височината на скакателните стави; петънца и капчици по всички други части на тялото са силно нежелани и са дисквалифициращ недостатък.
Размери:
Желателна височина при холката:
Мъжки 62–66 см;
Женски 57–61 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
Сериозни недостатъци:
- Всяко куче несъответстващо на височината от стандарта.
Дисквалифициращи недостатъци:
- Кучета показващи агресия;
- Мъжки, нямащи два нормални тестикули;
- Макар, че петънцата (не смесените косми), са допустими върху, муцуната, лапите, предните крайници до височината на лактите и задните крайници до височината на скакателните стави, ясни и прекомерно шарени, капчици и петънца по всички други части на тялото са неприемливи и се явяват дисквалифициращ недостатък.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормални по вид тестикула, които да са напълно слезли в скротума.
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
