Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Партньори на бг лов

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » ИСКРИЦАТА

ИСКРИЦАТА

Публикувана от vater | 16.10.2011
0 коментара | публикувай коментар

Като цяло едрия лов не ми е страст. Когато има емоции – силни са , ала напоследък са толкоз редки , че ми идва малко на туризъм и релаксация след угрижените и натоварени дни. И днес , в средата на октомври , съм заел пусия в стръмен планински дол – чакам на единия бряг на дерето вардейки проходите на две широки пътеки идващи от отсрещната рядка гора . Долу почти няма вода , като се изключи малка локвичка вляво от мен по склона. На няколко метра пък над нея дерето се разклонява на две – единия улей е водосточен , другия е затлачен с паднали клони и прясна есенна дъбова шума образували невисока копа . И двата улея бяха със стръмни брегове – виждаха се скаличките . Иначе видимостта ми беше хубава – можех да видя дивеча от десетки метри , да не говорим за чуване – окапалата суха шума издаваше дори птичките шетащи отвред – сойките чукаха желъди , които по пътя си към земята предизвикваха резки шумове от ударите си в дърветата и постоянно ме поддържаха в готовност , косове прелитаха из ниските клонаци и свистенето на крилата им ме стряскаше... Ала диви свине нямаше – нямаше никаква поличба – бракониери ли , нямане на храна ли , не знам що, но ги нямаше. Обикновено , когато гончетата наддаваха глас гоначите разбираха по начина на гонене, лай и други тънкости , които не знаех , че става въпрос за лисица , чакал , язовец или сърна...ала диви прасета нямаше.
Когато чух тихичкия тропот разбрах , че е сърна. Лай почти не се чуваше по дирята. Видях го да тича по широка пътека на към горния проход. Правеше няколко скока , спираше и се ослушваше , после отново изтропваше на към мен , но не ме видя. Беше малко сърне – женско , и или беше изгубило майка си в преследването или въобще беше сирота . Уплашено и треперещо , то приближи проходчето на локвата и там спря . Ослушваше се , въртеше глава объркано , но не ме видя. Пи вода от локвата и отново вдигна уши. После врътна глава право на към улеите над локвата и се напрегна. Нищо не се случваше и то бавно обърна уши назад към пътеката и после към мене. Най-вероятно съм се заблуждавал мислейки , че не ме е усетило , защото независимо , че примигвах и от носа ми излизаше пара , то ме погледна отначало заинтересувано , после отново погледна към задънения улей и без да ми обръща внимание пое по моята страна , изравнихме се , отново се спогледахме и то пое по друга пътека , подтичвайки леко. Когато изчезна се поразтъпках до проходчето и огледах дирята му – малко яре беше и защо самичко...! Някъде зад мен гончетата изведнъж се разшетаха – звънкия им лай огласи доловете и ни накара да се наежим. От високото , лая се спусна накъм корекцията на реката под мен някъде зад гърба ми , после се придвижи успоредно и заглъхна. След десетина минути отново го чух – този път по отчетливо – припкаше по същата пътека насреща ми отново към локвата. Но беше много уморено , а и куцаше – а назад по дирята му този път приближаваха със стръвен лай кучетата. Те бяха неуморни , опитни и се застъпваха при преследването , така , че винаги имаше пресни сили. Когато стигна локвата отново , спря. Гледаше назад по пътеката , после отново вдигна глава към улея. Когато изхвръкна първото гонче отзаде му , сърнето подскочи тежко , отново се изравнихме , но то не ме погледна и продължи. Помислих си , че мога да го настигна и да го хвана... Секунди след това гончетата стигнаха локвата , отпиха набързо вода и се готвеха да настигнат клетото яре , когато първото изведнъж закова с вдигната нагоре към улея глава – козината на гърба му се изправи. След него и други две изведнъж се обърнаха натам. Като по сигнал вкупом се втурнаха в тясното гърло на улеите с бесен лай. Не виждах добре какво се случваше , но страшен шум буквално ме накара да се настършелатя и сваля предпазителя. Нещо изфуча при което кучешкия лай пригасна , чу се трошене и тропане – миг след това кучетата изхвръкнаха и се пръснаха – и след тях от там излезе настръхнал , огромен , черен и страшен звяр – много ми заприлича на огромен глиган и реших да го пробвам с един куршум в главата – взе че поддаде и втория изстрел го накара да падне преднишком и да застине – само за да могат всичките кучета да го възседнат начевайки пир. Това дето го разказвам е много постно в сравнение с емоцията , бързите чувства , рефлекси и действия в тези няколко секунди , които ме разтърсиха. Огледах го почти плахо – наистина огромно животно – трофеен дивеч беше туй. Ама друго ме накара да се разтреперя – животното през цялото време е било там под клонаците , чувало ме е като се движа , мърдам , пуша , ям и пия вода – и не беше помръднало. И как стана така , че...още първия път сърнето го беше усетило , а кучета не бяха минавали оттам...и сега то ги доведе точно в леглото на този гигант...вдигнах поглед нагоре по пътеката....нямаше го – дали е могло да го осъзнае и да отклони кучетата така или просто се мъчеше да се спаси. То обаче издържа този изпит – пренесе искрицата на поколенията си в своя животец...поне за сега , до другата долчинка , до довечера , до утре или до годините си отредени му от господ , за да я предаде нататък...

16.10.2011 г. Плевен
Анелин

Сподели