Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Изсвирих му веднъж, два, три... Но въобще не ме чуваше...

Изсвирих му веднъж, два, три... Но въобще не ме чуваше...

vater Публикувана от vater | 04.04.2024
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Изсвирих му веднъж, два, три... Но въобще не ме чуваше...

Отново ме споходи невероятна слука. Даже не знам как да започна за да ви въведа малко от малко в ситуацията която преживях тази вечер. Това не мога да го обясня с думи но ще се опитам.

Бяхме планували от няколко дни да влизаме в гората на лов с Иван Алексиев и нямах търпение. Вчера се чухме и той ми каза, че няма голямо движение на животни ако искаш да отложим малко. Казах му не, моята цел не е да вляза в гората за да убия. А да бъда в гората (Стара планина) с пушка и в компанията на Иван. И така както се уговорихме така и направихме. Бях си избрал мястото (Околчеста поляна) на билото на планината, там където се сдобих и с първия си трофей на вълк. Влезнахме щастливи и весели. Аз винаги съм щаслив и интусиазиран когато  влизам на лов в Хънтинг Клуб Котел. Тук никога не се знае какво ще се случи и каква слука ще те споходи. Влезнахме, застанахме на мястото и зачакахме около 19ч. Бяхме решили да стреляме и прасе ако излезе. Когато отидохме имаше една сърна на поляната която избяга след нашето идване. Почакахме около 30мин. и се появи един млад сръндак, който беше очевидно много неспокоен. Излезе плах, страхлив, поседя 2-3 мин. и се прибра в гората. Продължавахме да си седим и времето напредваше, защото си разправяхме ловна история след ловна история. Иван се услушваше и наблюдаваше, аз също, и така неусетно времето напредна. В един момент чух звук на бягащо животно в гората, обръщам се и виждам една сърна която излезе на поляната и бяга към нас. Помислих че отива към хранилката, но с приближаването и забелязах че устата и е отворена с изплезен език и се чудеше коя пътека да хване. Всичко стана много бързо за около 10тина секунди. Докато гледах нея чух силно слехтене с леко преръмжаване по дирите и посокота от която дойде сърната. Обръщам се и видях животно което бягаше уж бавно в галоп но с големи скоци и просто летеше с лекота.

Без грам колебание прошепнах на Иван.... Тихооо.... И грабнах пушката... Погледнах през оптиката и видях това велико животно... Животно достойно за уважение, животно всяващо респект... Най големия и безпощаден ловец ВЪЛКА.

Прихванах го в оптиката и започнах да го водя. Идваше право към нас в летящ бяг и ум залисан по сърната. Наближи ни много бързо на прекрасна  изстрелна  дистанция 100тина метра, но бягаше бързо.

Изсвирих му веднъж два три... Но въобще не ме чуваше...

Изтървах момента за изстрел и реших да пробвам за последно с вик и след това щях да го стрелям бягащ. Извиках му доста силно ЕЙЙЙЙЙЙ.... Вълка закова на място на дистанция повече от мечтана, 70-80 метра. Застанал странично, аз не го бях изпускал от оптиката и в момента в който спря произведох този 3ти изтрел по вълк в моя живот.

За 3 път стрелях по вълк и добих 3тия си трофей от вълк. Падна на място. Веднага презаредих но Иван ми каза „Стамба спокойно недей простря се“. Държах го на прицел около 30 секунди може и минута да е било, стори ми се като 10 минути, но той в случая ТЯ не мръдна. Тогава си поех дълбоко въздух и му казах „Мале Ванка ти видя ли какво се случи“. Прегърнахме се поздравихме се и тръгнахме към нея.

Когато я наближихме и я зърнах, не можех да отделя поглед и да се насладя от това да натхитриш този велик ловец. Огромна, хубава, в напреднала зрялост вълчица. Леко побеляла муцуна, леко поизносени зъби. Един велик ловец. Исках да кажа толкова много неща а всъщност стоях безмълвен. Невероятен трофей. Невероятна слука. Страхотен ловен водач и приятел Иван Алексиев. Толкова много фактори, събрани и случващи се в едни 10 секунди които не мога да опиша никога с думи.

Наистина изпитвам голям респект към това животно вълка, защото за да натхитриш този изящен ловец е нещо което се случва с времето, с изучаването на това животно, навиците му и още куп други неща които още не знам.

Много неща искам да кажа, да напиша още, но няма да ми стигне вечерта. Дано поне малко от малко съм ви въвел в емоцията която преживях тази незабравима нощ.

За кой ли път ти БЛАГОДАРЯ Ванка. Ти си един невероятно добър човек, добър приятел и добър ловен водач. Всичко това с главни букви ДОБЪР, БЛАГОДАРЯ и Наслука.

Автор: Стамен Димитгров

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ

Абонамент за бюлетин