Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Дребен дивеч » Не посягайте на лалугера

Не посягайте на лалугера

vater Публикувана от vater | 14.11.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Лалугер

Не посягайте на лалугера- предупреждава Антон Станчев, началник-отдел Опазване на биоразнообразието и туризъм в Дирекцията на националния парк „Централен Балкан” . Лалугелът е ценност сам за себе си. Той е световнозастрашен вид от една страна, от друга, той представлява интерес, защото заема централно място в хранителната верига на грабливите птици. От неговото състояние зависи до голяма степен оцеляването на много от едрите грабливи птици - царски орел, ловен сокол и скален орел.
Донеотдавна лалугерът е бил в много добро състояние у нас. Но поради това, че е нанасял някакви щети на реколтата, през изминалия век срещу него са били предприемани кампании за унищожаването му. Храни се със семена и луковици от ливадите, които обитава. Предпочита ливади и пасища с ниска трева, където по-лесно успява да се защити от грабливите птици. В последните години, поради това че една част от териториите не се косят предвид намалелите домашни животни, тревата избуява, появяват се храсти, което е пагубно за лалугера, тъй като той няма с какво да се храни.
Числеността на лалугера намалява и поради това, че там, където започва да преобладава хвойната, намаляват рестителните видове, в това число и ценни тревисти видове. От друга страна хвойната е местообитание на птиците, които гнездят в нея. В „Централен Балкан” се наблюдават промени в неговата численост и плътност. Преди години го е имало на много места на юг, където сега също намалява.
Това, което може да се направи за европейския лалугер е там, където го има, да се поддържа пашата на домашни животни – което е достатъчно, за да се среща лалугерът.
Европейският лалугер е гризач. В зависимост от надморската височина той се събужда от април, а в по-високото по-късно. Скоро след това пристъпва към чифтосване. Дава потомство през лятото - между 4 и 8 малки. Малко след това от септември започва да се приготвя за зимния сън, който продължава до април. Живее в колонии в система от дупки. Подсвирва като забележи опасност, с което сигнализира на родата, че се приближават грабливи птици, които са му най-големият враг. Лалугерът е типичен представител на животинския вид по българските земи, като се среща най-често в Добруджа.

Автор: Мариана МАНДИЧЕВА

Статията е предоставена на БГ ЛОВ от ИК НАСЛУКА

Абонамент за бюлетин