Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Новини » Ловни новини » КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България

КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България

vater Публикувана от vater | 22.07.2021
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България

На 05.08.2021 г. се свиква Ловния съвет към ИАГ. На него ще се обсъждат състоянието на дивата свиня и разпространението на АЧС в България, както и КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България. БГ ЛОВ предоставя на вашето внимание проекто-концепцията:

КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България

авторски колектив: доц. д-р Христо Михайлов, проф. дсн. Нино Нинов, гл. ас. д-р Стоян Стоянов

консултанти: инж. Цветелин Миланов инж. Иван Недков, инж. Димчо Радев инж. Росен Райчев, инж. Кирил Колев инж. Юлиян Русев, инж. Динко Господинов, инж. Филип Ковашки

юли, 2021 г., София

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………………………1

Визия на Концепцията……………………2

Основни инструменти за прилагане на Концепцията……………2

Основни приоритети на Концепцията……………………2

1. Усъвършенстване на управлението на ловното стопанство………2

2. Оптимизиране статута, структурата и функциите на консултативните органи – Национален ловен съвет и регионални съвети по лова……3

3. Ловна администрация…………………………4

4. Усъвършенстване на организацията на ловните площи…………4

5. Оптимизиране на статута и функциите на субектите, стопанисващи дивеча в предоставените ловностопански райони……5

6. Оптимизиране и усъвършенстване на организацията и управлението на ловностопанската дейност в държавните ловни райони………7

7. Въвеждане и постепенно преминаване към адаптивното управление и планиране в ловното стопанство…………………8

8. Взаимоотношения на стопаните на дивеча със собствениците и стопаните на териториите……………………9

9. Политики по опазването на дивеча……………10

10. Непосредствена охрана на дивеча……………12

11. Квалификация и продължаващо обучение на служителите в системата на ловното стопанство………………15

12. Подготовка и квалификация на ловците…………16

13. Ускорено въвеждане на електронна система за отчет на ползването и разрешителният режим в ловното стопанство…………17

Концепция /Основни положения/ за развитие на ловното стопанство в Р България

Тази Концепция за развитие на ловното стопанство в Р България е разработена въз основа на задълбочен, експертен анализ и оценка на съществуващата 140 години регална ловноправна система у нас. При регалната система дивечът и правото на лов са държавна собственост. При направеният анализ изцяло доминира експертната оценка за нецелесъобразност и обективна невъзможност, в средносрочен план, за промяна на регалната ловноправната система към доминална, където правото на лов принадлежи на собственика на територията.

Тази Концепция за развитие на ловното стопанство в Р България е разработена на базата на задълбочен и обхватен анализ и оценка на:

• състоянието на ловното стопанство в последните 20 години, след последния Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД, ДВ, бр. 78/2000 г.)

• процесите и тенденциите в организацията и управлението на дейността

• ролята и взаимодействието между държавните институции в ловното стопанство, общественият сектор в лицето на ловните сдружения и различните други категории ползватели на ловни райони

• функциите, правата, отговорностите и взаимодействието между субектите – собственици на горски и земеделски територии, като местообитания за стопанисване и опазване на дивеча и стопаните на дивеча

• интегрирането на ловните с горските, аграрните и екологични политики и нивото на баланса на обществени интереси

• състоянието и тенденциите в динамиката на запасите, стопанисването, ползането и опазването на дивеча

• съвременната роля и значението на ловеца и лова

Визия на Концепцията

Визията и основната стратегическа цел на Концепцията е фокусирана върху устойчиво стопанисване, опазване и ползване на дивеча, в условия главно на свободно развъждане, при достигнати допустими запаси. Визията се формира върху принципите на адаптивното управление на запасите на дивеча, опазване на природните местообитания и биоразнообразието, в условия на интегриране на ловния с горския, аграрен и екологичен сектор. Визията отчита икономическите, екологичните, здравните, културните и социалните права и потребности на гражданите и местното население. Визията се основава на широка обществена и гражданска подкрепа.

Основни инструменти за прилагане на Концепцията:

1. Ловна стратегия и политика

2. Законодателна инициатива и процес, нормативна регулация.

3. Институционално и структурно изграждане и кадрово осигуряване

4. Финансово обезпечаване

5. Системно и целенасочено взаимодействие с обществеността ( PR)

Основни приоритети на Концепцията

1. Усъвършенстване на управлението на ловното стопанство

Днес, ловът е законова, организирана и целенасочена дейност, чрез която се регулират стопански щети и конфликти между дивеча и човека, ограничава се разпространението на опасни болести за човека и домашните животни, добиват се скъпи и ценни природни продукти, развива се ловен туризъм, създава се местна заетост и предприемачество, опазват се различни видове от биологичното разнообразие, упражнява се ловен спорт от хиляди граждани. Ловностопанската дейност днес и в бъдеще трябва все по-тясно да се интегрира и работи, в търсене на баланс на обществения интерес, с горската, земеделската, екологичната, туристическата, икономическата, социалната и др. политики на държавата. Всичко това изисква формирането на отговорна национална ловна политика и прилагането и на практика.

Това налага промяна в управленския модел свързан с ловното стопанство у нас. За целта е необходимо да се създаде самостоятелно ведомство - първостепенен разпоредител с бюджетни средства по примера на Държавна агенция.

При евентуално запазване на сегашния модел, е необходимо структуриране на „Изпълнителна агенция по горите и лова“ към принципала на дивеча. Ловното стопанство трябва да се изведе като равнопоставен, интегриран с горското стопанство и земеделието приоритет, чрез създаване и структуриране на Национална служба за дивеча и лова в ресорното ведомство. Горските политики и практики се простират върху 35-36% от територията на България, а ловните политики и дейности са върху цялата ловна площ на страната, вкл. и земеделските, и водни територии, което предпоставя по-високо йерархично ниво на ловната структура от сегашната.

Регалната ловна система, при която държавата е притежател на правото на лов и дивеча, може да даде много добри резултати само и единствено, когато има целенасочена, пoследователна и отговорна национална ловна политика, утвърдени ловни институции и структури, ефективна връзка помежду им, подготвени и мотивирани кадри, работещи инструменти на ловни политики.

2. Оптимизиране статута, структурата и функциите на консултативните органи – Национален ловен съвет и регионални съвети по лова

Необходимо е Националният ловен съвет да бъде трансформиран в консултативен орган към ресорния принципал - Министър/Председател на Държавна агенция по горите и лова. Целесъобразно е, при запазен консултативен характер да се промени структурата и съставът на Ловния съвет, с по-широко участие на научни работници, ловни организации и сдружения, доказани природозащитни организации, браншови представители на горски и земеделски организации и фирми, национално сдружение на общините и др., за сметка на доминирането на служителите от държавната администрация. Тяхното мнение, анализи, оценки и препоръки са ежедневно функционално задължение.

3. Ловна администрация

Изграждане на специализирана, висококвалифицирана ловна администрация, на всички нива в структурите на управление, чиито основни функции и приоритети в работата по еропейски модел, трябва да бъдат:

– Стриктен контрол върху процедурите по придобиване на правото на лов, квалификация и подготовка на ловците.

– Мониторинг върху състоянието на популациите на дивеча.

– Методическа помощ и надзор при изготвянето на годишните проектопланове за ползване от стопанисващите дивеча.

– Контрол по изпълнението на годишните планове за ползване.

– Участие в изготвянето на ловностопанските планове и други проекти.

– Методическа помощ на стопанисващите дивеча при изпълнението на ловностопанските планове.

– Утвърждаване и участие в цялостна система, контрол и надзор по опазването на дивеча.

– Прилагане на единна национална политика за електронна ловна статистика.

4. Усъвършенстване на организацията на ловните площи

Сегашната организация на ловните площи в България, само частично съответства на основополагащия принцип – определянето на ловностопанските райони да съответства на популационния подход или едроплощното стопанисване на дивеча. Този принцип всъщност е и най-голямото предимство и сила на регалната ловна система. Действащият ЗЛОД, като изразител на ловната ни политика, въвежда и ползва двойни стандарти при определянето на границите на държавните и предоставените на ловните сдружения, ловни райони. Границите и териториалният обхват на държавните ловностопански райони не се съобразяват със землищата на населените места и фондовите граници, а на предоставените райони се определят и съобразяват със землищните граници на населените места. Предоставените ловностопански райони включват едно или повече землища на населени места, което ги прави значително по-малки и неефективни от държавните ловни райони. За да се избегне и преодолее тази слабост е необходимо границите на предоставените ловностопански райони да се определят по административните граници на общините в Р България, както са на държавните ловни стопанства. Така в България ще има около 265 предоставени ловностопански района, в които ще има категории – район за едър, район за дребен дивеч и смесени райони, според характера на местообитанията и разпространението на дивеча. По аналогичен начин е организирана ловната площ в други европейски държави с регална система – Полша, Словения, Унгария, Хърватска. Такава организация на ловните площи ще бъде с единни критерии за всички ловни райони у нас и ще доведе до оптимизирането на структурите (сдруженията), стопанисващи предоставените ловностопански райони.

5. Оптимизиране на статута и функциите на субектите, стопанисващи дивеча в предоставените ловностопански райони

Утвърждаване на ловните сдружения, върху територията на една цяла или няколко съседни общини, като доброволна, стабилна организационна и финансова структура, с компетентни специалисти и превръщането ? в основна единица за управление на стопанисването, ползването и опазването на дивеча. Необходимо е в близко бъдеще законово изискване за обединяването и окрупняването на малките ловни сдружения, когато в границите на една община има повече такива. Няма нищо по-естествено от законовото изискване за учредяване на ловно сдружение, което изпълнява държавни функции свързани с дивеча, върху цялата територия, най-малко на една община. Този принцип не ограничава конституционните права и свободи на гражданите да учредяват ловни сдружения и върху териториите на повече съседни общини, когато има обективни предпоставки за това. Съчетаването на интересите на различните категории собственици и ползватели на земи и гори и постигането на баланса на интересите на местно ниво също е в прерогативите на общината и управлението ?. Териториите на общините, дори и по-малките, са достатъчни за прилагането на съвременни принципи и практики в стопанисването и ползването на дивеча ? популационния принцип и концепцията за устойчивост.

Ловната дружина трябва да продължи да съществува като структура и вътрешна организационна форма на ловците в сдруженията, свързана с безопасния и отговорен лов, традициите, ловните празници и социалните контакти.

Този подход на първо място изисква ясен законов статут и функции на учредените ловни сдружения на местно, регионално и национално ниво. Особеност на регалната система е предоставянето на правото на лов, срещу задължението по стопанисването и опазването на дивеча, т.е. държавата вменява в задължение на други субекти свои функции. Това предпоределя и необходимостта в специалния Закон да бъдат вписани съответните функции (изисквания, права и заддължения), за да може обективно да се изпълняват държавните фукции от обществените структури – субекти по стопанисването и опазването на дивеча.

Регалната система изключва категорията на свободните ловци. Всъщност и при двете ловни системи в Европа притежателите на правото на лов са задължени доброволно да членуват в ловно сдружение. Оттук възниква предпоставката, а държавният интерес изисква и налага законовия статут и функции на тези обществени сдружения за провеждането на единна, последователна и целенасочена държавна ловна политика. Има много примери от утвърдените демокрации в Европа, които показват потребността от прилагането на този принцип и най-вече за организирания характер на ловната дейност. Това води до единство и баланс на интересите на държавната политика и обществото. Законовият статут не е нищо друго, освен вменяване на отговорности по подпомагането и участие в провеждането на държавната политика в ловното стопанство и признаване на ловното сдружение за първо сред равнопоставените организации в неправителствения природозащитен сектор. Законодателно трябва да бъде регламентиран принципът за учредяване на ловните сдружения в съответствие с популационния подход в стопанисването и устойчивото ползване на дивеча. Така например най-малката клетка за учредяване на ловно сдружение при регалната система в Полша, Унгария, Хърватска, Словения е общината.

Опитите днес да се налагат ловните дружини като притежатели на ловните райони и стопани на дивеча, е обречен на неуспех. Те възникват едва след районирането на ловната площ през 1961 г. с Постановление 222 на МС и последващо административно обособяване на ловни дружини по ловни райони. Сега, в условията на ярки различия в социалния статус на ловците, демографски проблеми, обезлюдяване на населени места, преобладаващи градски ловци, отдалечени на десетки километри от ловните райони, илюзията, че ловната дружина в бъдеще може да бъде основен стопанин на района и дивеча е крайно недалновидна. Нито човешкият ресурс, нито материалният, нито финансовият, позволяват ефективно стопанисване, охрана и опазване на дивеча от страна на дружината.

Само концентрацията на експертиза и професионализъм в ловните дружества, ефективното използване на ограничените материални и финансови ресурси от компетентни ръководни органи в дружеството, въвеждането на професионално стопанисване и управление на дейностите е правилният път на ловното стопанство в предоставените ловни райони.

Законовият статут и функции на ловните сдружения изискват дефиниране на високи критерии за квалификация и компетентност по отношение на ръководните и изпълнителните им органи. България сега е една от малкото страни в Европа, където изискванията за квалификация и компетентност на кадрите в ловното стопанство в обществения сектор, недопустимо и необяснимо липсват в специалния Закон. Предоставянето на 85% от ловната площ на България на организираните ловци предполага стопанисване и опазване на дивеча в съответствие с изискванията на ловната наука и практика за модерно и устойчиво ловно стопанство. То не може да се осъществи без компетентни ловни специалисти и експерти.

6. Оптимизиране и усъвършенстване на организацията и управлението на ловностопанската дейност в държавните ловни райони.

Ловната политика и Законът днес допускат възможност за стопанисване и ползване на дивеча от страна на териториалните горски поделения само по изключение. Това е несправедливо и недопустимо спрямо териториални поделения на публичните държавни предприятия. Това са стопански единици, които върху определена горска територия оперират с наличните биологични и материални активи. Необходима е преоценка на възможностите и целесъобразността на стопанисването на дивечовъдните участъци от държавните горски стопанства.

Използването на държавните дивечовъдни участъци в интерес на цялото общество, може да се осъществява и при условията на дългосрочно договаряне с юридически лица. Необходими са обаче ясни критерии относно целесъобразността, при оценка на човешкия и материален ресурс, потенциала и финансовите параметри. Тази оценка се прави на база дългосрочно бизнес планиране, а цялата процедура се извършва при системен публичен контрол върху дейността.

За държавните ловни стопанства процедурите за дългосрочно договаряне и/или публично-частно партниране, трябва да се продължават и осъществяват само по изключение, при мотивирана необходимост, единствено в условията на пълна прозрачност, публичност и защита на държавния и обществен интерес, при системен публичен контрол върху дейността.

7. Въвеждане и постепенно преминаване към адаптивното управление и планиране в ловното стопанство

Адаптивното управление е свързано с процеса за вземане на решения в условията на несигурност и контрол върху резултатите от конкретен управленски подход. Един от най-важните аспекти на управлението на дивечовите популации е свързан с ползването на дивечовите ресурси. Досегашният подход на планиране на ползването е консервативен и не отчита случайните фактори на средата, които оказват влияние върху динамиката на дивечовите популации.

При определяне на възможното ползване се сблъскваме с четири основни източника на несигурност:

• Околна среда – въздействие на времевата и пространствена изменчивост на факторите на средата, например на климатичните фактори, върху условията на местообитанията.

• Частичен контрол – невъзможност в пълна степен да бъде контролиран размера на ползването, който зависи от ловното усилие, метеорологичните условия, денонощния ритъм и миграциите и други неконтролируеми фактори. Дори и при едни и същи ловни регулации, отстрелът варира във времето.

• Неточности при мониторинга – някои ключови популационни параметри, като плътност на популацията, прираст, процент на ползването, полово съотношение, раждаемост и др., могат да бъдат определени с прецизност, която зависи от избраните методи за мониторинг, но винаги се сблъскваме с определена несигурност в точната оценка.

• Структурна несигурност – непълно разбиране на биологичните процеси. Например, дали ловът компенсира отчасти естествената смъртност или увеличава смъртността в популацията като цяло. Смъртността, причинена от лов, както и хищничеството, може да бъде компенсираща, когато в резултат на намалената численост и конкуренция между индивидите в популацията се увеличава оцеляемостта или раждаемостта, или има имиграция. В този случай, ловът е компенсиращ и намалява ефекта на естествената смъртност. Понякога обаче ловът може да добави към естествената смъртност и така да доведе до намаляване на оцеляемостта и темпа на растеж на популацията.

Това налага да бъде възприет подходът на адаптивно управление на ползването. Той включва набелязване на конкретни цели и очаквани резултати, определяне на критериите за оценка на резултатите, например, плътност на популацията, полово съотношение, прираст и др., набелязване на различни управленски стратегии и подходи за достигане на поставената цел или очакваните резултати и прилагане на програма за мониторинг, която дава възможност за оценка на приложението на взетите управленски решения. В процеса на мониторинга се оценяват постигнатите резултати и последващите решения се адаптират, за да бъдат постигнати набелязаните цели. С други думи, моделът на ползване на дивеча се адаптира въз основа на новите данни, докато се достигнат желаните резултати. Този процес е непрекъснат и води до усъвършенстване и избор на най-добрия подход в зависимост от поставените цели.

Областното планиране на ловностопанската дейност и главно на ползването на дивеча, трябва да бъде основен принцип и приоритет в близко бъдеще.

8. Взаимоотношения на стопаните на дивеча със собствениците и стопаните на териториите

Този подход се налага поради факта, че ловното стопанство като цяло не разполага със собствени територии, а дейността се провежда върху земеделски, горски или водни площи, имащи друго основно предназначение и функции. Противоречията между ползвателите на основните и специалните функции, дори и при един и същ собственик на ресурса (например държавни гори и земи и държавен дивеч), налагат интегриране с цел постигане на общ, задоволителен баланс между секторните политики. Този фундаментален проблем за регалната система може да бъде преодолян само и единствено в условията на договорна система, при взаимно приемливи условия и отговорни интегрирани действия, между ловната, горската и земеделска секторни политики

Въпреки че преките ползи от дивеча са „привилегия” предимно на ловците и ловното стопанство, много други обществени и професионални групи и слоеве са тясно свързани с дивеча ? собственици на земи и гори, лесовъди, земеделци, животновъди, еколози, туристи, ветеринари, лекари, туристически бизнес, хранителна промишленост, производители и търговци на ловни стоки, пособия и екипировка, занаятчии и преработватели на продукти от дивеч и много други. Оттук следва важен извод ? ловната политика трябва да се интегрира с редица други национални секторни политики и най-вече с горската, аграрната, екологичната, туристическата, здравната и др.

Държавната собственост върху дивеча и правото на лов у нас е дълга традиция. Този принцип предполага и налага утвърждаването и провеждането на националната ловна политика да бъде водеща функция на компетентния държавен орган. Правата на собственик изразява и упражнява Министърът, който е принципал на дивеча, управлява ловното стопанство, но също така той е органът за управление и провеждането на аграрната и горската политика. Всичко това трябва да се фокусира в балансирана, дългосрочна, договорна политика, основана на взаимните интереси на собстениците на териториите и стопаните на дивеча в тях.

9. Политики по опазването на дивеча

Анализът на състоянието на запасите и ползването на дивеч в България показва различни, но като цяло неблагоприятни тенденции в последните 20?25 години. С някои локални и регионални изключения за бл. елен и сърната в Стара планина, Родопите и Лудогорието, Средните и Западните Родопи за глухара, Тракийската низина за яребицата, Дунавското крайбрежие за фазана, навсякъде в страната запасите на основните видове се колебаят и влошават популационните показатели–численост, плътност, полова и възрастова структура, прираст и загуби. Основание за този извод, освен динамиката на запасите, е преди всичко размерът на годишното ползване при различните видове дивеч при съществуващите единни норми и критерии на планиране от дълги години. Общо за страната официалният размер на годишното ползване е многократно по-нисък спрямо повечето европейски страни. Много тревожна е тенденцията на бързо намаляване на запасите и на основните мигриращи видове, обекти на лов у нас ? пъдпъдъдък (Coturnix coturnix), гургулица (Streptopelia turtur), горски бекас (Scolopax rusticola) и др. Не случайно тези видове са обявени с неблагоприятен статус по Конвенцията за мигриращите видове.

Опазването на дивеча като част от природното наследство и биологичното разнообразие на всяка страна е основна цел в ловната политика на национално и местно ниво. Опазването на дивеча, биоразнообразието и природата като цяло е основна функция на държавата и ангажира предимно държавните институции, водещи националната ловна политика. Опазването на дивеча е обща, интегрирана, национална система от законови, институционални, организационни и финансови мерки в публичната и обществената сфера. Ролята на държавните институции в опазването на дивеча е да планират, организират, мотивират, прилагат и контролират целия комплекс от мерки, насочени към опазване на дивеча и неговите местообитания.

Не случайно правото на лов в Европа, независимо от ловноправните системи, е неразривно свързано със задължението по опазване на дивеча. Този основополагащ принцип на ловното право е залегнал и у нас във всички ловни Закони след 1897 г. Опазването на дивеча включва комплекс от мерки, които трябва да бъдат прилагани целенасочено, системно и упорито, за да има ефективни резултати.

Основните приоритети по опазването на дивеча са свързани с:

• Опазване, защита и подобряване на местообитанията

Да се опазва дивечът през XXI век, без да се отделят достатъчно внимание и грижи за неговите местообитания, е безрезултатна мисия. Много автори, които проучват динамиката на запасите и състоянието на животинските видове, посочват, че след XIX век основните причини за намаляването на запасите и изчезването на много видове са измененията и влошаването на условията в местообитанията. Дивечът трябва да се стопанисва и опазва в комплекс с неговите местообитания. В този комплекс от мерки се включват и мерките по защитата на най-важните биотични условия и характеристики. От приоритетно значение за всеки вид са естествената храна, спокойствието, укритията и убежищата, условията и местата за размножаване и успешно отглеждане на повече малки, което води до висок прираст. От това в голяма степен зависи размерът на ползването на всеки вид.

• Непосредствена защита на дивеча

Непосредствената защита на дивеча включва система за опазването на гнездата, люпилата и новородените на ловните видове, защита при различни земеделски и горски дейности, осигуряване на спокойствие в брачният период и отглежднето на поколението, използване на щадяща организация, методи и средства на ловуване. Необходима е нова, актуална и адаптивна система от интегрирани мерки за непосредствената защита на дивеча.

• Контрол върху процеса на планиране и изпълнение на плановете за ползване на дивеча

Анализът на процесите по планиране на ползването на дивеча и изпълнението показват, че често планирането и ползването на дивеча у нас е практическа заплаха за състоянието и опазването му. Ето защо при сегашната система на планиране компетентните органи трябва да контролират не само таксирането на дивеча, но и внимателно да следят и съпоставят различията между планираното и извършено ползване. Когато постоянно разликата е повече от 10%, очевидно става дума за неверни данни и порочни практики. Абсолютно необходимо е чрез законови изменения у нас, както в много страни в Европа, да се въведе административна санкция за отговорните лица при неизпълнението на плана за ползване. Това е важна държавна функция по контрол върху опазването на дивеча.

Последващото планиране трябва да се съобразява с размера на средногодишното ползване за последните 5 години, което по-обективно отразява състоянието на дивеча и принципите на адаптивното управление на запасите.

• Защита на дивеча от болести

Принципалът на дивеча, съвместно с органите на БАБХ, стопаните и ползвателите на дивеча, компетентните научни институти, разработват и осъвременяват националните планове и програми, в съответствие с изискванията на европейските политики, регламенти и практики (EFSA и органите на ЕС) относно превенцията, профилктиката и защитата на дивеча от болести.

10. Непосредствена охрана на дивеча

Съгласно действащото законодателство, непосредствената охрана на дивеча се организира от стопанисващите ловностопанския район. Този принцип трябва да се утръждава и развива.

Анализът на актуваните нарушения и издадени наказателни постановления в последните години показва много ниска ефективност от охраната на дивеча. В предоставените ловни райони, стопанисвани от ловните сдружения, назначените ловни надзиратели са с неясен статут. Анализът показва, че това са лица без съответната компетентност и квалификация, заемащи формално длъжността. Резултатите от тяхната охрана и защита на дивеча е нулева.

Общо, за всички ловностопански райони, в последните години актуваните и издадените наказателни постановления по Закона за лова и опазване на дивеча са несравнимо малко спрямо нарушенията. Много нисък е процентът на влезлите в сила наказателни постановления, след съдебна процедура те са под 10%. Ефективно наложените санкции и размерът на събраните глоби са незначителни. Една от основните причини за това е ниската степен на мотивация, подготовка и квалификация на актосъставителите, вкл. незнанието или умението да се задържа, съхранява и прилага доказателствен материал по съответните наказателни дела. Твърде формално, а практически нищожно е отношението на десетките горски стражари в охранителните им участъци спрямо дивеча и охраната му. Голяма е местната обвързаност, особено в селските райони, където много горски служители предпочитат да бъдат солидарни със закононарушителите и да прикриват бракониерството. Много често, по неофициални данни в бракониерски прояви има участие или съучастие на горски или ловен служител. А понякога, като преки нарушители на Закона за лова и опазване на дивеча, участници са служители в системата на правоохранителните и правораздавателни държавни институции. Това показва сериозни дефекти и проблеми в цялостната държавна правова система и опазването на природните ресурси, в частност дивеча. За по-ефективна промяна в охраната на дивеча е необходимо приемане на национални и регионални планове, които включват:

• Сериозна промяна по подготовката и квалификацията на ловците. Чрез законови мерки трябва да се промени значително процедурата по подготовка на кандидатите за придобиване правото на лов. Нихилистичното отношение на държавните институции и ловните сдружения към тези процедури днес бълва неподготвени, незнаещи, неможещи и неквалифицирани ловци. Голяма част от закононарушенията като убиването на защитени видове, лов на неразрешени видове, в забранено време, използване на забранени методи и средства и пр. се дължат на неподготвени и безотговорни ловци. Важна в случая е липсата на система за преподготовка и допълнителна квалификация на ловците, каквито функционират в много други страни.

• Системно обучение и квалификация на лицата, заети с непосредствената охрана на дивеча. Отличното познаване на Законите и цялата нормативна база, работата със съвременни средства за комуникация, изискват периодично обучение на служителите. Събирането и задържането на доказателствен материал, използването на технически средства или системи за установяване на нарушения, работата със специалните помощни средства за задържане на нарушителите, изискват високо ниво на подготовка и отговорност.

• Задълбочен, системен анализ, както на регионално, така и национално ниво на нарушенията на Закона за лова и опазване на дивеча. Установяването на профила на преобладаващите нарушения, профила на нарушителите и проблемите на процесуалният характер, ще позволи концентриране на усилията и действията в определена, конкретна посока и на национално и на регионално ниво.

• Координиране на действията с органите на МВР и Прокуратурата. Създаване на предварителна организация за много бързи и ефективни действия по сигнали и конкретни поводи.

• Усъвършенстване на нормативната база, с цел ангажиране и мотивиране на служителите по охраната и длъжностните лица, извън времето, определено за полагане на труд с трудовите им договори. Необходимо е въвеждането на система за финансово мотивиране на служителите при постигнати резултати в ограничаване на нарушенията. Нормативната база трябва да позволява всички държавни служители да бъдат наказвани дисциплинарно, включително и с отстраняване и забрана за заемане на длъжност, за участие или съучастие в бракониерски прояви по Закона за лова и опазване на дивеча

• Законодатени промени, чрез която да се регламентира ясно и ефективно непосредствената охрана в предоставените ловностопански райони.

• Усъвършенстване на административно-наказателните разпоредби на Закона, с цел ефективно прилагане на нормите. Предвидените санкции трябва да бъдат адекватни на нарушенията, за да бъдат приложими и изпълними.

• По-широк достъп на продукти от дивеч (дивечово месо) за гражданите, на достъпни цени, особено на местно ниво.

• Активна и системна PR политика на местно ниво от страна на стопанисващите, относно защитата на дивеча и лова.

• Мотивиране и подкрепа на активната гражданска позиция и силен обществен натиск срещу нарушенията и нарушителите на Закона. Засилено използване на средствата за масова комуникация за обществено въздействие върху правозащитните и правораздавателните органи. Твърде често в Прокуратурата и Съда на нарушенията по Закона за лова и опазване на дивеча се гледа снизходително и пренебрежително. Това обезсмисля усилията на десетки служители по охраната на дивеча и води до демотивация........

...........продължението четете по-долу във файла.

Цялата концепция може да прочетете или изтеглите от тук: КОНЦЕПЦИЯ за развитие на Ловното стопанство в България.pdf

Абонамент за бюлетин