В ледената прегръдка на зимата, където вятърът виеше като гладен вълк, а температурите пронизваха до кости, аз бях на лов. Не за обикновен дивеч, а за легендарния хищник, страховита глутница вълци тероризираше района. Тези зверове бяха толкова безмилостни, че от жертвите им не оставаше и кокал до сутринта.
Следвайки опита си, поставих стръв – умряла крава – в едно дълбоко дере, превърнало се в ледена арена. И зачаках. Три дни и три нощи, скован от студ, но с пламтящ огън в сърцето. На третия ден, когато вече бях започнал да се съмнявам в успеха си, забелязах силует в далечината. Около 500 метра, но сърцето ми подсказа, че това е той – върховният хищник.
С всяка крачка, с която се приближаваше към стръвта, адреналинът ми се покачваше. На 220 метра, когато го видях ясно, разбрах, че това е моят момент. Успокоих дъха си и с един-единствен изстрел свалих звяра.
Победата беше моя, но цената – висока. Ръцете ми са измръзнали, но сърцето ми гори от гордост. Те са символ на битката, на търпението и на триумфа над дивата природа.
Наслука на всички колеги и приятели от BG LOV.
Автор: Тони Узунов
Четете още: