Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Коментар на... » Личната битка на Тома Белев за едни 1,7 милиона лева

Личната битка на Тома Белев за едни 1,7 милиона лева

vater Публикувана от vater | 13.07.2016
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Личната битка на Тома Белев за едни 1,7 милиона лева

Неграмотно направеният план за управление на „Пирин“ ясно показва колко го бива лесовъда.

Има неща, за които човек съжалява цял живот - че не си се оженил за първата си любов, че не си преспал с най-добрата приятелка на жена си, когато си могъл, че не си отишъл на онзи концерт на любимата си рок група, преди фронтменът й да си иде от този свят, че не си се престрашил да влезеш в онзи университет като млад, за който винаги си си мечтаел, че не си почнал да ходиш редовно на зъболекар още като студент, че не си послушал майка си да се откажеш от тази грозна татуировка на лявото си рамо, и т.н. В случая на еколога Тома Белев има и още нещо, за което той съжалява и ще съжалява цял живот - че не успя да лапне онези 1,7 милиона лева за изготвянето на плана за управление на парк „Пирин“.

Някак си просто ги изпусна. А ужким тогава беше изплашил министъра, че той е лицето на българските еколози и събира 20 000 души на площада само щом щракне с пръсти. Ужким всички бяха умрели от страх да не свали правителството от власт.

Но понякога високомерието ти изяжда главата - лесовъдът Белев така и не си изпипа нещата, разчитайки повече на политическото си лоби, отколкото на професионално изготвени проекти и предложения.

Докато екипът на Белев беше предимно от политически и партийни активисти с минимален или дори никакъв опит, неговите конкуренти бяха заредили предвидливо тежката артилерия - професори, академици и хора с десетилетия зад гърба си реална екологична дейност. И неизбежното се случи - политическото отстраняване на по-добрите съперници стана невъзможно и един от тях спечели.

Проблемите за Белев,обаче не спряха до изпуснатите пари. С напредъка на работата все повече от хората, работещи и запознати в сектора, видяха колко неграмотно е направен предходният план за управление, писан под неговото лично ръководство. Например, не много от туристите в Пирин знаят, че почти винаги са в нарушение, тъй като туристическата зона в планината е едва на 1% от нейната територия. Тоест, малко да мръднете на разходка извън ски зоната и още няколко екопътеки, вече сте нарушител - по плана на Белев вие нямате право да се разхождате в Пирин, не е екологично.

Да не говорим, че ако имате лошия късмет и се загубите някъде в планината, планинската спасителна служба няма представа къде сте и не може да ви открие с дни. Според плана спасителите допускат, че сте в туристическата зона. Да, но вие не сте там и това означава, че трябва да се претърси цялата планина. Ако досега сте се чудили защо не могат да намерят изгубени хора по 2 седмици, вече знаете.

Можем да стигнем и до тоталните абсурди, че порасло на средата на горски път дърво не може да бъде премахнато, освен ако не го удари ураган. Съответно, избухне ли пожар в планината, забравете някой да стигне догоре и да го изгаси - ще изгори всичко. Или пък дългогодишната борба на Белев да спре разширяването на изкуственото езеро в Пирин, използващо се за изкуствен сняг и гасене на пожари - по стар негов опит във Витоша, почне ли бедствие в горите, ролята на хората е само да гледат как умират дърветата.

За да не му лъсне съвсем... некомпетентността, Белев тръгна във фанатична атака срещу изготвящия се нов план за управление на Пирин. Чрез услужливи медии, чиито журналисти и редактори (не)случайно участват в негов „зелен“ проект за 8,5 милиона лева, започна да сипе абсурди като това, че във Витоша и Пирин щели да се строят молове, небостъргачи, да се правят летища и какво ли още не.

През същите медии се появи и фалшификация на резолюция на ЮНЕСКО от предната среща на организацията в Бон - ужким организацията излязла с официално становище против приемането на плана за управление на „Пирин“, пък то се оказа накрая подписка на хвърчащ лист хартия на приятелите на Белев, които присъствали там като гости. Жената на самия Белев през управлявания от нея клон на WWF в България също се е включила в битката - през каналите на швейцарската организация оказва непрестанен натиск върху самото ЮНЕСКО и МОСВ, за да може мъжът й да си върне изпуснатите пари.

Всичко това можело да се спре само ако поръчката за 1,7 милиона лева се анулира и се обяви повторен търг. Който да бъде спечелен от самия него - като единствен спасител на българската природа.

В Китай има една древна поговорка, че ако спасиш зелената планина, не трябва да се притесняваш, че ще останеш без съчки да се стоплиш в студената зима. Европейците тълкуваме тази мъдрост буквално, ужким отнасяща се до екологията и опазването на природата. Но истинският й смисъл е различен - древните китайци са имали предвид, че докато си жив и можеш да създаваш нещо, няма да останеш гладен. Дори и да изгубиш всичко, ако имаш живота и уменията си, ще се съвземеш.

Та нека не се кахъри толкова г-н Белев за онези 1,7 милиона лева. Нали е жив и здрав, ако наистина разбира от екология, все ще си намери и работа без държавни пари. Пък ако не разбира... тогава сме имали истински късмет, че тези 1,7 милиона лева и огромната отговорност за бъдещето на планината не са попаднали в неговите ръце.

trud.bg

Абонамент за бюлетин