Публикувана от 
Есента на 1923 година в Тоскана е била далеч от идиличните картини, които познаваме днес. Тя е била дива, сурова, забулена в мъгли и пропити от дъха на гората. Именно в такава обстановка се потапяме в историята на херцог Алберто Роспилиози и неговия ловен излет. Този разказ, макар и кратък, ни пренася в едно отминало време, където ловът е бил много повече от аристократично забавление – той е бил ритуал, демонстрация на сила и умения, но и дълбока връзка с първичната същност на природата.
Сутринта започва с херцога, безупречен дори в ловните си дрехи от туид, който стои на прага на своята вила „Ил Паладжио“. До него, двата му английски сетера, Фидо и Диана, нетърпеливо тръпнат, олицетворявайки нестихващото вълнение от предстоящия лов. Разговорът с верния му пазач, Гуидо, потвърждава, че днес е ден за лов на заек – сигурен знак за традициите, които се спазват.
В годините след Първата световна война, когато Европа се възстановява от травмите си, аристокрацията продължава да се придържа към своите вековни ритуали. Ловът е бил идеална сцена за демонстриране на богатство, чрез скъпите дрехи и изящните пушки, предавани от поколения. Пушката Purdey & Sons на херцога, наследена от дядо му, не е просто оръжие, а символ на приемственост и принадлежност към един елит. Въпреки това, за херцог Алберто, ловът надхвърля демонстрацията на статус. Той е лично преживяване, момент на съприкосновение с дивата природа, връщане към основните инстинкти, които съставляват човешката същност.
С навлизането в гората сетивата се изострят. Ароматът на мъх, мокри листа и влажна пръст изпълва въздуха, създавайки атмосфера на очакване. Далечните викове на биячите и лаят на ловните кучета се сливат в древна симфония, предвещаваща кулминацията на лова. Всяка стъпка нагоре по хълма, всяко движение на кучетата, които проучват терена с прецизността на ловци, е част от този вековен танц между човек, животно и природа. Моментът, в който Фидо и Диана замръзват като живи статуи, сочейки към дъбовата горичка, е върхът на това напрежение – сигнал, че целта е близо, и че ритуалът е на път да бъде изпълнен.
В крайна сметка, тази есенна утрин от 1923 година ни напомня, че ловът не е бил просто спорт или забавление. Той е бил комплексно преживяване, в което се преплитат традиция и демонстрация на статус. За някои, като херцог Алберто, ловът е бил и средство за връзка с природата, начин да се усети първичната сила на живота и смъртта в един свят, който бързо се модернизира. Тази сцена от миналото ни позволява да надникнем в един свят, където отношенията между човека и природата са били по-дълбоки, по-първични и изпълнени с древни ритуали.
Превод: БГ ЛОВ
Четете още:
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
