Публикувана от 
Драстичното завишение в популациите на вълка и чакала ли е причината за прогонването на дивата свиня от ловностопанските райони, предоставени за стопанисване на ловците от ЛРС-Трън?
Отговорът на този въпрос търсят ловците, след като районът е напълно изчистен от АЧС, както от българска, така и от сръбска страна, но дивите свине са кът.
„Природата започва да ни показва, че ние не винаги се движим по правилата на това, което сме учили и това, което все още е написано в учебниците. Преди години в района на Трън беше изключителна рядкост да се появи чакал. Сега митът, че там където има вълци няма чакали е разбит. Вълците вървят наравно с чакалите.“, тревожно съобщава председателят на трънското ловно-рибарско сдружение Иван Искренов.
Искренов е начело на трънските ловци от 22 години, а в гората, като ловец, е от 39 години. Той е зооинженер по образование и не спира да търси научното обяснение за промените в поведението на дивечовите популации.
Допитва се до колеги от катедра „Ловно стопанство“ на Лесотехническия университет. Според ректора на висшето училище, доц. д-р Христо Михайлов, който е експерт по ловно стопанство, причината е в промяна на хранителната база.
„Вълкът е най-едрият представител на семейство кучета. Този вид живее в глутници. Животът в нея дава предимство на нейните членове – там те ловуват организирано, използват една и съща територия, която се защитава от всички членове на глутницата и всеки един може да се възползва от плячката, която се добива групово през зимата. Успехът на размножаването и оцеляемостта при вълците, също е по-висока от в рамките на глутницата, отколкото извън нея.
Основната плячка на вълка се състои от едри копитни животни. Той напада малките на елените, включително и възрастни елени и кошути, понякога се храни с малките на дивата свиня, може да нападне и възрастни диви свине, когато ловува в глутници.
Чакалът е вид, който в 60- те година на миналия век на практика е бил на прага на изчезването в България. Започва да увеличава числеността си по значително през 90-те години. Истинска експанзия се наблюдава в периода 2000 – 2010 година, когато увеличава около 3 пъти своята плътност. От 5 хил. отстрелът им достига до 20-30 хил. годишно.
Храненето на чакала е доста подобно на това на лисицата. Той е активен през целия ден и се храни активно. Още с първите часове след здрачаване той тръгва на лов. Ловува самостоятелно, по-рядко в групи. Основната храна на чакала се състои от дребни бозайници, консумира трупове от дива свиня и от сърни, намерени ранени или мъртви зайци, Храни се и с птици, предимно на водните местообитания, като чапли и по-рядко ловни видове като пъдпъдък, бекасина, гургулица, предимно ранени през брачния период и с пойни птици. Храни се и с хранителни отпадъци от сметищата, както и с растителна храна – грозде, пъпеши, дини, основно от сметищата.
Един популярен мит сред ловните деятели, че чакалите причиняват основно големи щети, най-вече върху дребния дивеч, се опровергава от проучванията върху неговото хранене. Той по-неуспешно ловува от лисицата на ловни видове. Когато ловува групово, особено в оградени площи, може да улавя муфлони, малките на сърните и на елените и с това определено да нанася щети на върху дивеча“.
Това преподава на студентите в магистърската програма на ЛТУ по ловно и рибно стопанство доц. д-р Стоян Стоянов. Стоянов е член на УС на НЛРС-СЛРБ и декан на факултет „Горско стопанство“ в ЛТУ. Защитил е дисертацията на тема: „Проучвания върху популационната екология на чакала (Canis aureus Linnaeus, 1758) в България“:
За председателя на трънското сдружение на ловците и риболовците Иван Искренов фактът, че на една и съща пусия е отстрелян вълк, а минута по-късно и чакал, буди не просто недоумение. След осмисляне на фактите, идват резонните въпроси за причините и тенденциите. Само за последните 2 месеца на 2024 г. на територията на сдружение „Руй“ са отстреляни 24 чакала.
Повече от 100 камери има в ловищата на трънското сдружение, което стопанисва площ от 56 000 ха. В община Трън се намират 80 км от западната ни държавна граница. Голяма час от дружинките, ловуват на самата граница. Точно там още от края на октомври и през ноември се забелязват по 6-7 вълка, които се движат като глутница. Защо толкова рано, а не през януари – февруари, когато е знайно, че вълците правят глутници, се питат ловците. В селата Горна Мелна, Долна Мелна и Шипковица вълчи глутници са забелязани и в селски дворове на изоставени къщи.
В същото време в ЛРС-Трън се вижда, как популацията на дива свиня е изтеглила на юг, към кюстендилското сдружение. Дали дивите свине бягат от вълци и чакали, ловците все още не знаят със сигурност, но търсят обяснение. Те искат да знаят и защо резултатите при отстрела на дива свиня този сезон са незапомнено слаби. Под 200 екземпляра от този вид отчитат, че са отстреляли ловците, при положение че в предишни години отстрелът е бил близо 600 броя за сезон. Традиционно силни дружинки, които имат много добре обучени кучета – в дружина Филиповци, например, в която са Неделково и Врабча, са отстреляни 65 животни – 1/3 от целия отстрел на сдружението. В Дълга Лука слуката е 10-тина животни. В дружинката на председателя на сдружението имат едно единствено прасе, паднало в деня на откриването на сезона. След това в ждрелото на Ерма не са виждали животно от този вид.
Дори в района на Знеполе, което се води „културна част“, защото земята се обработва – садят се царевица, слънчоглед, картофи – и преди е имало много животни, сега и там ги няма. Тази картина буди недоумение, когато ловностопанските райони около Трън са напълно изчистени от АЧС. Сръбски ловци гарантират, че чист от заразата е и районът оттатък границата.
Източник: perniknews.com
Четете още:
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
