В свят, доминиран от технологии и урбанизация, думите на швейцарския писател и философ Нарцис Сепей (1943-2025) звучат по-актуално от всякога. В проницателно наблюдение той пише: "Днешният ловец вече не е касапин от едно време, а човек с определено социално ниво, но който страда през цялата година от прекомерно опитомяване, който живее в изкуствено и пастьоризирано, яде изкуствени продукти, носи изкуствени дрехи и живее в бетон. Този човек се нуждае от завръщане към естественото. Важното в лова не е да стреляш, а да можеш да познаеш отново студа, глада, да можеш да пълзиш и да си мокър."
Този цитат, макар и на пръв поглед да касае лова, всъщност обхваща много по-широка философия за съвременния човек и неговата връзка с природата. Сепей не говори за лова като за кърваво препитание, а като за средство за възстановяване на изгубена връзка.
От "касапин" до "човек с определено социално ниво"
Narcisse Seppey прави ясна разлика между ловеца от миналото, чиято основна цел е била прехраната, и днешния ловец. Модерният ловец, според него, често е човек с висок социален статус, който вече не е принуден да ловува за оцеляване. Това обаче не означава, че животът му е по-пълноценен. Напротив, Сепей подчертава, че този човек "страда през цялата година от прекомерно опитомяване".
Болестта на модерния живот: Изкуственото и пастьоризираното
Думите на Сепей рисуват мрачна картина на съвременния начин на живот – живот, обгърнат от изкуственост. От храната, която консумираме, през дрехите, които носим, до домовете, в които живеем, всичко е обработено, произведено и отдалечено от естественото си състояние. Тази "стерилност" на съществуването води до дълбока празнота и копнеж за нещо истинско. Именно тук Сепей вижда ролята на лова, или по-скоро на преживяването в природата.
Завръщане към естественото: Суровият урок на дивата природа
Ключовата идея в цитата е, че важното в лова не е да стреляш. Сепей не идеализира акта на убиване, а по-скоро търси смисъла в преживяването. Той говори за "познаване на студа, глада, пълзенето и намокрянето". Това са преживявания, които съвременният човек рядко среща в своя комфортен и контролиран живот. Тези елементарни, сурови усещания са всъщност своеобразен "шок" за сетивата, които ни връщат към нашата първична същност. Те ни напомнят, че сме част от природата, а не просто нейни наблюдатели или потребители.
В този контекст, ловът може да се разглежда като метафора за всяка дейност, която ни изкарва от зоната на комфорт и ни поставя лице в лице с предизвикателствата на естествената среда. Независимо дали става дума за туризъм, алпинизъм, оцеляване в природата или дори просто прекарване на време на открито, идеята е да прекъснем връзката с "изкуственото" и да се потопим в реалността на дивата природа.
За Нарцис Сепей (1943-2025)
Нарцис Сепей е изтъкнат швейцарски писател и философ, чието творчество често изследва връзката между човека и природата, както и критиката на модерното общество. Въпреки че е бил известен с острия си ум и проницателни наблюдения, той често е провокирал дебати с неконвенционалните си възгледи. Сепей е един от онези мислители, които ни приканват да преосмислим ценностите си и да търсим смисъл отвъд материалното и комфорта. Неговите текстове остават актуални, тъй като все повече хора осъзнават нуждата от автентичност и връзка с естествения свят в един все по-урбанизиран и технологичен свят. Макар да почина наскоро през 2025 г., неговото наследство продължава да вдъхновява дискусии за това какво означава да си човек в 21-ви век.
Цитатът на Нарцис Сепей е силно напомняне, че докато цивилизацията ни предлага удобства и прогрес, тя често ни откъсва от основните аспекти на човешкото съществуване. Завръщането към природата, дори и в най-суровите ѝ форми, е не просто хоби, а необходимост за поддържане на баланс и смисъл в живота на модерния човек.
Коментар на БГ ЛОВ
Четете още: