Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Коментар на... » Ловът и ловците ще спасят застрашените видове

Ловът и ловците ще спасят застрашените видове

vater Публикувана от vater | 12.02.2017
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ловът и ловците ще спасят застрашените видове

Защо кравите са толкова многобройни, а африканският слон е застрашен от изчезване? Лесен въпрос за икономисти, много труден за фанатизирани природозащитници. Да помогнем на нашите зелени приятели като им кажем, че отговорът се крие в разбирането на два факта, разкриващи реалността на съжителството между човешкия вид и останалите животни, независимо дали става дума за тези в горите или техните събратя в оборите.

На първо място, както казва един големите специалисти в опазването на застрашени видове Марк Стенли Прайс, не можем да говорим за „диви“ животни в смисъла, разбиран от повечето лаици. От гледна точка на човешка интервенция, дори неопитомените животни, могат да бъдат разглеждани като „леко“ или „интензивно“ управлявани. Дори видове, които рядко срещат горските в резервати и национални паркове, съществуват в среда управлявана по система писана и прилагана от хора. Т.е. истински диви животни няма – има повече или по-малко менажирани от човешка система.

На второ място, както знаем от икономическата теория, индивидите действат според създадените стимули. Т.е. ако правилата са така подредени, че да стимулират бракониерство и унищожаване на видове, това ще виждаме в горите, саваните и джунглите – бракониери, които унищожават видове. Обратното, ако институционалният ред е такъв, че да промотира добра грижа, срещу което човека да получава стойност – оцеляването на видовете е почти сигурно. Оттук е и поуката с кравите и слоновете – докато от кравата собственикът може да извлече абсолютно цялата полезност и стойност като се грижи за нея и я развъжда, при слоновете това по закон е невъзможно, те са „защитен вид“,съответно не се развъждат масово и се пазят от бракониерите с по-малко ресурси.

Имаме исторически примери, които илюстрират как действа тази икономика на собствеността при животните. В началото на 19 век в големите равнини на Америка живеят близо 30 милиона бизона, които обикалят свободно почти непритеснявани от естествени хищници или индиаците. Само сто години по-късно величествените гиганти са почти изчезнали , някои изчисления показват около 1000 живи индивида в началото на 20 век.

Причината – класическият проблем на „трагедията на общностите“. Бизоните нямат собственик, в същото време са ценен улов, с дебела кожа, месо и трофейна глава, която се продава за $1500 (днешни $40 000) в салоните на Запада. Както казва едно спортно списание от същия период: „ На див бизон се гледа като на малко богатство, което се разхожда без собственик“. В „без собственик“ е и разковничето, щом нещо няма собственик то е „общностно“, т.е. няма кой да положи грижите за неговата поддръжка. Стимулът на всеки е да дойде максимално бързо, да извлече стойността на ресурса (в случая да убият и продадат) и след като не е негов да не влага усилия във възстановяването му.

Как тогава все още имаме бизони? В един момент предприемачи виждат в бизоните възможност за бизнес и започват да се грижат за тях на своите ранчота. Пример за това е Тед Търнър, основателят на канала CNN, който отглежда 45 000 бизона на своята земя в щата Монтана. Той не само ги показва на туристи, продава на ловци, но и е отворил верига ресторанти за бизонски пържоли. С усилията на още такива пазители на вида от почти изчезнали днес гиганттите на Запада са възвърнали бройката си до четвърт милион.

Още по-показателна е историята на африканския бял носорог – буквално спасен от изчезване благодарение на приватизация и добре управляван трофеен лов. Подобно на бизона, белият носорог е широко разпространен в Африка преди да бъде изловен до унищожение в началото на 20 век. През 1900-ната година са останали само 20 индивида в малък отдалечен резерват, които със сериозни усилия на учени и консервационисти са увеличени до 840 през 1960 г. Успехът е ограничен, защото носорозите не носят никаква стойност на фермерите и се третират, също като бизоните в Америка, като ничия собственост. Единствените стимулирани са бракониерите, които активно ловуват, за да си набавят ценния рог на животното, който намира голямо приложение в традиционна азиатска медицина.

През 1991 г. нещата се променят и белият носорог е приватизиран – разрешено е да има стопани, които да го извличат от него стойност и съответно да имат стимулите да се грижат и размножават вида. Оказва се, че носорогът е търсен трофей сред богатите западни ловци и това се превръща в доходоносен бизнес, който помага на ранчърите да подобрят охраната от бракониери, да контролират популацията и най-вече да организират програми за размножаване.

Ясната собственост и лова водят до това, че през 2010 се отчита ръст на популацията на белия носорог до 20 000 индивида. От 2016 г. в Южна Африка разрешават вътрешната търговия на роговете с идеята, че фермерите могат да ги добиват хуманно без да убиват животното – като самият рог израства обратно, защото е направен от същия материал като човешките нокти. Още стимули за възпроизводство на вида, още една пречка пред бракониерите.

Много често природозащитниците за заслепени от симпатиите си към животните и не виждат, че те са като всеки друг ресурс, с който боравят хората. Ако създадеш стимули за унищожаването му, дори и с най-добри намерения, той ще бъде унищожен. Оказва се, че много хищници и редки видове имат стойност за човека като обект на трофеен или спортен лов - тяхното спасение като вид са пушката и дружинката.

Стоян Панчев е председател на Българското либертарианско общество, редактор в Експертния клуб за икономика и политика и преподавател в Софийски университет.

Статията е предоставена от автора на Ловен портал БГ ЛОВ