Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Коментар на... » Ловът - моята позиция

Ловът - моята позиция

vater Публикувана от vater | 27.09.2019
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Ловът - моята позиция

От Роберт Атанасов

Много хора по света смятат, че ловът е нещо неестествено, нередно и жестоко. Наскоро след като публикувах свои снимки с отстрелян дивеч, освен множеството искрени поздравления получих и няколко неодобрителни коментара. Всеки човек има право на свое мнение и колкото по-добре е подкрепено с факти, толкова по-правилна е позицията му.

Добронамереността и състраданието са нещо нормално и хубаво, но както казват философите: “Пътят към ада е постлан с добри намерения.” Какво имам предвид? Да обичаш животните и да желаеш тяхното безпроблемно съществуване е добре, но да полагаш грижи в дългосрочен план, да ги предпазваш от бракониерство, да ги изхранваш ежедневно, да се грижиш за опресняване на гена им чрез интрудуциране на нови екземпляри от далечни дестинации, а когато има масови заболявания да взимаш мерки, за да се преустановят - това вече е планирана и целенасочена къртовска работа. Този труд води до реални резултати.

Пожелателните фрази да сме добрички с животните са за детската градина. Истинската работа за тяхното добруване се върши от лесничеите и ловците ежедневно. И ето ви една новина: тези хора не са благодетели- милионери! Те набавят средствата си, като буквално продават една малка част от дивеча за отстрел. Казано в едно изречение, за да живеят многото, трябва да се жертват малко.

Ловът по линия на международния туризъм се провежда по предварително уточнени квоти. Планира се колко животни от даден вид, пол и възраст могат да бъдат извадени от наличните, така че популацията да се запази структурно и количествено. Това в България се прави от десетилетия и нашият модел е един от най-добре работещите в Европа.

За да онагледя това изказване, да погледнем конкретно благородния елен. Знаем, че в природните паркове ловът е забранен, а от своя страна те представляват резервоар за дивеч, защото там спокойствието и хранителната база са оптимални, нали? Да, ама не, както казваше един телевизионен водещ. В действителност точно в парковете Пирин и Рила популацията на благороден елен е най-малка - почти изтребена.

От друга страна, ако, да речем, един фотограф желае да направи снимка на благороден елен, в интензивните ловни стопанства ще срещне стотици животни. На какво се дължи това? Отговорът е: на ловците и лесничеите. Там на животните се гледа като на стока, която има определена материална стойност и към нея има стопански интерес. Да, не е розово и пухкаво това изказване, но моделът работи и то не само у нас, а и навсякъде по света. Дивечът освен приятна гледка и част от природата е и стока. В крайна сметка популацията на застрашените видове се възстановява точно от ловците.

Да вземем за пример друг вид, който бе почти изтребен - черният носорог. Още в началото на 20-ти век заради неговата вродена агресивност той е “изчистен” почти напълно. Остават малко индивиди. Първи ловците предприемат мерки. Отстрелът на черен носорог дълго време е забранен и едва преди няколко години популацията се стабилизира и се разрешава отново да се ловува с минимална квота. Цената за отстрел на черен носорог варира около 400 000 евро. Защо ли са си направили труда да се създадат условия и да се възроди този вид? Нима друг освен заинтересованите материално са допринесли с нещо?

Някои хора може да кършат пръсти, че даден вид е застрашен, но истинската работа се върши от хората, обвързани с ловния бизнес като хоби или професия. Влагат се средства, време, нерви, борим се с бюрокрацията, но резултат има. Дивечът в ловните стопанства се увеличава.

От друга страна е факт, че щом някоя държава забрани ловуването, дивечът започва да изчезва. Подобен пример е Кения, където ловът е спрян и десет години по-късно преброяването на някои видове дивеч показва, че количествата са едва 40 процента от тези преди забраната за ловуване.

Такъв е и примерът с Ботсвана, която спря лова за няколко години, но разбирайки какво се случва - как губи не само дивеч, но и пари от потенциални клиенти - отново го разреши.

Само с добронамереност резултати не се постигат. Трябва лопата, трябва трактор, трябва гориво, трябва да си цапаш ръцете с кал и кръв всеки ден! Хората, които го правят всеки ден, също имат своите нужди. Средствата за това дело идват точно от лова. Ние, ловците и лесничеите, сме тези хора.

Следващия път, когато искате да видите благородния елен, не ходете в парковете. Елате при нас в ловните стопанства. Тук ще го намерите. Тук, където ги стреляме, но и ги храним и пазим, а не там, където са защитени, но само на книга.

Само когато има постоянна и целенасочена грижа за дивеча, такава каквато един фермер полага за стадото си от домашни животни, ще има изобилие и запазване на дивите животни в природата.

Другото са приказки от хора, които не влизат в гората.

Публикувано със съгласието на автора.

Четете още:

Ловът и ловците ще спасят застрашените видове

Ловни новини от България и света

Абонамент за бюлетин