Публикувана от 
Съмва се, рехав снежец е запрашил къра, накрай селото се сбираме и духаме в шепите си да сгреем изтръпналите си от студа пръсти. Кучетата опъват каишите, патроните лъскат в патрондашите, всеки новопристигнал поздравява групата, отвръщаме му хором. Ще гоним глиганите из сечините по Петрекаля, та се стягаме от седмица за върло изкачване и голям студ.
Приближава поредния ловец, почти кръгъл в шубата си, и запъхтяно ни казва своето „добрутро”. Отвръщаме му кой със същия поздрав, кой с „Наслука!”, а моят домакин Сотир го приветства странно:
- Мараба, тумбак!
Онзи си премълчава нацупено, а после, по нанагорнището, Сотир ми обяснява:
- Тумбак ами! Само мръвката му е в главата. На един лов му се падат по десет бракониерски излета – удари сърната, дере и сече, главата, краката и червата – в трънака, месото – във фризера – иди виж какво е у тях! Е го, гончето му Динка – златно куче, а той се хвали, че яде само дивечово, друго не е опитвало. И у тях така – друго освен дивеч се не готви. Та и кучето, и децата, и жена си разбойници направи, той гони сто и петдесе кила, а пък още нема четирисе. Сметал съм – бие по десетина сърни и по двайсе глигана в годината, зайци и яребици, фазани и патици не ги броя – ако му даде Господ да поживее още двайсетина години сещаш ли се колко гад ще изтреби! Цялата дружинка не бие толкова. И да го не знаят – иди-доди, ама нема такова нещо. Горския дойде – и у тях на гости. Полицаите с патрулката – и те у тях замръкват. Кмета през вечер е там. Е хубаво – като властта е ортак на такива, ние какво правим? Хранилки правим, сол развозваме, калища копаем, пилета разселваме, та да има какво да бият тумбаците...
Темата е безкрайна и горчива, но до пусиите има още много време, та питам:
- Ами защо не го изключите, като го виждате всички какво прави?
- Ти да си жив! Че той ако рече да нарочи някого – него ще изключи. Кой ще го пипне? Нали ти казвам – който големец откъдето пъкне – все при него. Значи – и той е същия тумбак. Що? Щото им е по-важно да се облажат, а че това месо е от последната кошута по нашия край – много важно, така и било писано, да я гръмне некой тумбак. Нямат насита и нямат спиране – било риба, дивеч, дърва, каквото падне!
- Да де, ама и вие сте се научили само да си ги псувате под сурдинка, дано ви не чуят...
- И това е верно. Мълчим си май откакто на хора сме станали. Цялата ни грижа е като крадът да остане и за нас. Зорът ни е да нема разправии, че то срещу ръжен не се рита, нали? Пък и файда нема – хванаха двама с прасе, с пълни пушки, в забранено време, забранено място... И какво? Съдът ги оправда и сега са редовни ловци, в смисъл че редовно излизат да бият когато и каквото им падне, както и преди... Тумбаци, с една дума...
За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
