Направи стартова страница | Добави към предпочитани | RSS
Ловен календар - срокове за ловуване на дивеч в България

Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Партньори на бг лов

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Невероятните приключения на един млад ловец…

Невероятните приключения на един млад ловец…

vater Публикувана от vater | 30.12.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

(На моите приятели от село Долна Бешовица)

Всички сме слушали ловни истории. Някои са смешни, други тъжни. Но всяка една от тях носи своят чар и неповторимост. И всяка е толкова истинска, доколкото разказвача и успее да догажда разказваното, да прави широки жестикулации и мимики с лицето си.
Ще ви разкажа една история. Тя е истинска, макар че погледната от страни е… някак фантастична. И все пак ловецът- главен герой в нея дълго ще носи ,, отпечатъка“ от събитията.
Село Бешовица се намира в подножието на малка планина, дала името си на населеното място. Закътаното селце има ловци, и то ловци… не от тия, дето се големеят и „бият“ на масата. Ловци, които ловуват „от съмно до тъмно“, пазят сърните, подхранват. Тяхната дружинка е малка, но сплотена и в нея цари задружност такава, каквато не съм виждал нийде другаде.
Всеки един ловец ходи редовно на лов, спазват се сроковете и не се бракониерства. Хората ревностно пазят района си. Бият много хищници и имат много дребен дивеч. Обичат лова от все сърце, някак така…страстно. Като футболни фенове.
………………………………………….
Младият ловец даскал Гуджовски -по приятелски „Гуджо“- таман бе станал ловджия. Билета му още бе чисто нов, не овалян от носене по джобовете. Дълго търси пушка, ама не каква да е, ами биячка-кадемлийка. И те- намери пушка хубава. Зауер, малко старичка вярно, но работеща безотказно немска пушчица. Като я хвана нежно за шийката, като прекара длани по излъсканите успоредни цеви, Гуджо изпита неутолимо желание да иде на лов. Патроните пробира и пренарежда всякак. Ту тоя, ту оня пъхне в новия патрондаж. Ама пусто местене на патроните никак не можа да ускори идването на заветния ден.
Разгеле, дните на очакване свършиха. Октомври е. Един от най-желаните месеци из авджийските общности. Нощите хладни, а дните захладняващи. Сутрините осланени и миришещи…на лов.
Гуджо цяла нощ не спа, въртя се в кревата дорде жена му го изгони в друга стая.
Още не обадили се първи петли, даскала бе готов. Пушката смазана, патроните-по патрондажа. Зелените дрехи и торбицата с къшей хляб и селска наденичка- всичко топ.
Рано в селската кръчмица и Ангел Мандрата написа бележката. От вечерта се знаеше, че ще се гони около стария, изоставен манастир в Бешовишката планина. Хубаво място, гората беше дюс. Имаше и дивеч доста. Ала хубавите пусии бяха малко. Затова Ангел разпредели по-опитните стрелци на по-хубавите места. Или по-иначе казано- Гуджо беше сложен на пусия, къде от 20 години не е помирисала прасе, камо ли да е минало от там. Но така се и запазва самочувствието и авторитета на младите ловци-да не се излагат с калпава стрелба, а да помагат на старите при дрането и паленето на огъня.
Старият джип „Текезесарка“ остави даскал Гуджовски до една полянка с южно и слънчево изложение. През ливадката течеше малък поток, който ромонеше приспивно, а отстрани дебелокори дъбове хвърляха сянка върху пожълтялата есенна трева. Идеалната пусия за млади ловци!
Докато „Текезесарката“ с кипнали от ловни страсти ловци се отдалечаваше, даскал Гуджовски си пробираше на кой от дъбовете да опре гръб. Седна на едно по-припечно местенце, облегна се удобно и сложи пушката в коленете си. Той не знаеше откъде ще почне гонката и може би затова сбърка и седна с гръб към гората. Думите на бързащите ловци „Тука седиш“ бяха буквално разбрани, само дето седенето бе в обратната посока.
Пък то пущинак много, знае ли човек от къде ще дойде слуката-мислеше си Гуджо, докато намести големите очила над носа си. Слънцето напече и изигра лоша шега на даскала. Безсънната нощ и сегашното природно успокоение, гарнирано с топли слънчеви лъчи поднесоха Гуджовски в сладка дрямка. Така ловът щеше да мине по-бързо…
……………..
В това време, докато Гуджовски се унасяше, в съседната Каленска дружинка вдигнаха голям „шипар“ и го проводиха с гърмежи. Животното се бая стресна и доста кривна от нормалния си маршрут. Една сачмица го жилна и засили горещината в едрото свинско тяло. Прасето бягаше устремно и дълго, докато усети мириса на прясна вода. Чу ромона на малкото поточе и с целия си устрем се бухна в прохладните водни струи.
За беда, това бе поточето, до което дремеше Гуджовски. От силното бухване на прасето, даскала се стресна и събуди. Очилата паднаха нейде из тревата, но верният Зауер все още бе подръка. Гуджовски се надигна полека и се загледа. На 20 метра от него нещо голямо ринеше кал и цопаше из поточето. Водата, допреди бистра, сега бе доволно мътна и окаляна. Пръски вода и кал хвърчаха навред. Прасето се къпеше като за последно- ровеше, грухтеше, пръскаше. Гуджовски се поокопити. Спомни си съвета да стреля „В главъта“. Ама пусто прасе се мержелее, пък и доста кално, мож ли го разбра кое му е предника, кое задника… Даскала погледа, погледа и не можа да фиксира заветната цел -„главъта на шипара“ и рече да изчака още малко, белким картината се поизбистри малко. Ама пусто прасе се каля и не ще и да знае Гуджови неволи. И в те такова съзерцание минаха пет-шест минути, дока на даскала дойде гениалната идея да иде по-близо до „глиганя“. Пристъпи напред, като немец с шмайзер-уж полека, но стъпи на едно клонче. Звука накаара глигана да фукне и да понесе своите телеса бегом през ливадата. Гуджовски като запъна спусъка на Зауера, ама тегли братче, а он спусък корав като релса и не мърда. Дорде се сети да бутне предпазител и прасето беше към сто и дватрийсе метра. Отекнаха два бързи изстрела, ама толко бързи, че и Том Кнап не мож ги догоди. Ако и сачмите толко бързо летяха, колко бързо Гуджовски гръмна, вероятно прасето щеше да е сразено. Ама май калпави да беха патроните…
Та това е историята. Ако щете вервайте, ако не щете -не вервайте. Такива ловци е имало, има и ще има. И добре е да ги има - хем има весели истории за разказване, хем и дивеч хартисал из гората.

Автор: Адриан Петров - ловец от форум БГ ЛОВ

Сподели Сподели

Абонамент за бюлетин