Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Новини » Ловни новини » Няма глигани, ловците ще стрелят по сърни, хищници и дребен дивеч

Няма глигани, ловците ще стрелят по сърни, хищници и дребен дивеч

vater Публикувана от vater | 31.08.2020
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Няма глигани, ловците ще стрелят по сърни, хищници и дребен дивеч

Тази година гледката на цяло стадо диви свине ще е рядкост. На 1 септември започва ловът на благородни елени, цената му стига до 12 000 евро.

Този ловен сезон ще бъде много необичаен. Наслагват се 2 фактора - пандемията от COVID и продължаващата африканска чума по свинете, която доведе до драстично намаление на дивите прасета. В районите на много ловни дружинки глигани вече няма.

Ловците ще трябва да се адаптират и да се пренасочат към сърни, хищници и дребен дивеч, заяви за “24 часа” шефът на ловния отдел в агенцията по горите Юлиян Русев. Според него мнозина тази година ще останатбезнай-популярниялов – груповияна дива свиня.

По закон той започва на 1 октомври и се смята от ловците за “истинския” лов.

Всяка година апелираме да се увеличи разселването на фермерно произведен дивеч, каза Русев. Това бил ресурс, който може да се контролира и поддържа, за да може да се продължи да се ловува. Много дружинки реално разселвали дивеч, който отглеждали във временни волоиери, но имало и такива, които само отбиват номера.

От 1 септември започва ловът на благородни елени. Той обаче е скъп, в ловните стопанства най-евтиният и малък трофей от 4-5 кг струва 600 евро. Цената стига до 12 000 евро за трофеи с тегло над 12 кг.

В лова на благородни елени имаме големи очаквания, защото догодина през септември ще се проведе световно изложение в Будапеща, на което трябва да се хвалим с това, което имаме, коментира Русев. На него ще се разчита и да си върнем чуждестранните авджии, които сега заради COVID на практика липсват. От изложенията в началото на годината в Дортмунд и Залцбург имало много заявки, но повечето се провалили заради трудностите с пътуванията в пандемията. Сред най-атрактивните за чуждите ловци биластрелбатапо глухарии диви кози,но тази година имало 5 човека при стотици в предишните.

Както “24 часа” писа, новият ловен сезон се откри на 8 август. Традиционно той започва с прелетния дивеч - пъдпъдък, гургулица, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина. Ловците се оплакват от малко пъдпъдъци. По принцип преброяване на мигриращ дивеч е невъзможно да се прави, но такива били наблюденията на ловните експерти.

Според доклад на ЕК пъдпъдъците намаляват в цяла Европа заради загуба на местообитания, заяви Русев. Според него зърнопроизводство и лов на пъдпъдъци били несъвместими. Причината е, че всичко се разоравало и нямало къде да гнездят птиците. Те се принуждавали да търсят храна по-нависоко, на 1300-1400 м надморска височина, което не било характерно за вида. Друга причина са и жегите, които също карат птиците да отиват в планините. Така вече край Черно море не останали пъдпъдъци, а именно там традиционно в предишни години се почваше този вид лов. Край морето се водеха и чуждите авджии, които идваха за птичи лов. Сега повече прелетен дивеч имало в Южна България. Обикновено пъдпъдъкът имал по 5 люпила годишно в България. Четирите се извършвали, но с този режим на обработка на почвата за петото вече не оставало време - местообитанието го нямало заради изораването.

При гургулицата е подобно положението, обясни Русев. В моментаБългария е еднаот само 10страни в Европа,където може да се гърми по тях. Очаква се да има ограничения на европейско ниво, които да ни засегнат и нас. От 2018 г. гургулицата е със статут на “уязвим” вид. На първо време е сигурно, че забрани ще има за западния път за миграция. Във Франция, Испания, Италия, Австрия се отстрелвали по 3 млн. гургулици годишно. Засега имало шанс България да се размине с пълна забрана за лов на гургулици, защото по нашия път “Вия Понтика” се отстрелвали само 300-350 хил. бройки на година.

Французи и испанци са притеснени много от забраните за лов на гургулици, което може да е шанс за нас да привлечем повече чужди авджии от тези страни, коментира шефът на ловния отдел в горската агенция. Но и при този вид дивеч зърнопроизводството нанасяло поражения. Гургулиците гнездели по единични дървета, граничещи с ливади и ниви, както и около полските пътища. Зърнопроизводителите обаче премахвали тези дървета, защото им пречели, а и всяка година полските пътища се променяли.

Дават по 100 лв. за труп на диво прасе.

По 100 лв. дава държавата на ловците, които отстрелят дива свиня при индивидуален лов или намерят труп на умряла. Това гласи заповед от 7 май на министъра на земеделието Десислава Танева. Преди това също имаше паричен стимул, но беше различен - по 50 лв. за отстреляно диво прасе и 150 лв. за намерено умряло. След одит на Еврокомисията за прилагане на мерките срещу африканската чума е препоръчано сумите да се изравнят.

В последната 1-2 г., откакто възникна проблемът с АЧС, горските се опитваха да стимулират ловците да намалят максимално популацията на диви свине.

Всъщност това го свърши природата, ловците помогнахме, но малко, коментираха от агенцията по горите. За последния ловен сезон беше спуснат план за отстрел на 81 000 диви свине, който беше изпълнен около 44%.

В момента дивата свиня е редуцирана значително, в Северна България може да се каже, че вече е рядко разпространена, коментира шефът на ловния отдел в изпълнителната агенция по горите Юлиян Русев. В Южна България все още имало повече диви прасета, но скоро и там се очаква да намалеят драстично.

Източник: 24 часа, снимка: www.in-focus.eu

Абонамент за бюлетин