Дискусионно
Няма подход към „научния подход”

Бележка на редакцията:
Публикуваме с лека редакторска намеса писмото на ловеца и читателя на списанието ни Димов, както той самият се е подписал, заради основополагащите тези, които са развити от него, въпреки принципа ни да не даваме гласност на анонимни или полуанонимни писма. Изключението е заради предстоящото на 31 май Общо събрание на НЛРС-СЛРБ, на чието заседание, надяваме се, повдигнатите от г-н Димов въпроси да намерят отзвук.

Като всеки ловец, практикуващ активно ловния спорт, с нетърпение очаквам да излезе от печат поредният брой на списание „Лов и риболов”, чета го на един дъх. След това, при среща с мои колеги ловци дискутираме, анализираме публикуваните статии. Разбираем е интересът на всеки организиран ловец в Република България към темите, свързани с лова, дивеча, ловното оръжие. В това отношение списание „Лов и риболов” е номер „едно”.
Ще помолим да позволите чрез страниците на списанието да зададем няколко въпроса на висшестоящите ръководни органи в Ловния съюз, в това число и на уважаемият председател на Съюза на ловците и риболовците на Р. България – г-н Иван Петков.
Защо в Република България на практика липсва така нареченият „научен подход” при стопанисването и отстрела на дивите свине? Мотив за зададения въпрос: На дива свиня се ловува повсеместно във всички ловни полета в Р. България. Липсва обаче „бонитиране” на ловните площи – отговарят ли те на нуждите за развитието на дивата свиня в дадения ловен район?
Повечето дружини в равнинните райони имат по 500-600 дка горски масиви, в които пролетно и есенно време се извършва добив на дървесина. На тия ловни дружини им се дава да отстрелват по 6-8 прасета през ловния сезон, разпределени по на 20-24 излета. Прасетата, да ги вържеш, няма да стоят. Липсва елементарното горско укритие. Още повече, че тези малки горски масиви са в един ловен район, няма втори. При липса на диви прасета се посяга на другият копитен дивеч, а се отчита отстрел на дива свиня. Ако не се прави това, се посяга на съседния ловен район, собственост на друга ловна дружина. Кавги и разправии колкото щете. И в най-добрия случай да се е „завъртяла” някоя дива свина с малките, то тя е отишла в „небитието”.
Заплащането при неотстрел също води до порочна практика. Плаща се при неотстреляно диво прасе и след като плащат, се стремят да отстреля каквото се мерне на „мушката”. Още повече, че цената, която се внася, е 60 лв. Смешна цена.
Предлагаме цената за отстреляно диво прасе да се уеднакви за цялата страна – 100 лв. Да се знае, че навсякъде е една цена. А за неотстреляно диво прасе да не се заплаща. Къде се е чуло и видяло да се заплаща „въздухът” или разходката с ловно оръжие?!
Всеобщо е в равнинните и предпланинските райони намаляването на популацията на дивата свиня, поради по-гореизложените, по наше мнение, причини. Дунавската хълмиста равнина не е Негово Величество „Балканът”, „Родопите”, „Странджа планина” и другите планински масиви. Липсват и бившите големи масиви с царевица. Сега се сеят до 1000 дка с царевица. На практика няма ги вече стадата от по 15-30 прасета, които се укриваха в големите царевични ниви, стопанисвани от бившите АПК.
Гонките, които се провеждат на дива свиня, се извършват с 15-20 кучета. Груба грешка, с тежки за дивеча последствия. На практика 3-4 от кучетата са „свинари”, останалите гонят каквото им попадне. Безпокои се дивечът във всяко едно отношение. В Дунавската хълмиста равнина се ползват отлично гонещите български ловни гончета. Но има една жестока истина. Тези гончета са за дълга гонка – 15-20 км. На практика обаче няма ловна дружина, която да прави такава гонка и кучетата прехвърлят в съседните ловни полета, безпокоят дивеча там, създават напрежение между съседските дружини - и пак кавги, разправии, опорочава се всичко.
Предлагаме в равнинните райони да се насочи вниманието на ловците към отглеждане и ползване за лов на диво прасе на късогонещи кучета, каквито са ягтериерът, бигълът, бултериерът и др. А отличните български гончета да се ползват в планинските ловни терени – прекрасни са за дълга гонка. Предлагаме също броят на ползваните кучета за лов на диво прасе да не надхвърля 5 броя - 5 кучета са достатъчни. И те, разбира се, да обучени за лов на диво прасе, а не „всичко гонещи”.
За да се създаде елементарна култура в ловните начинания от особена важност е и ползването на определен вид ловно оръжие за отстрела на дивото прасе. Най-после след толкова мълчание едва в края на миналата година се стигна до забрана на едрите сачми за отстрел на диво прасе. Нека да чуят всички - само неувереният в стрелбата си ловец посяга към използване на едрите сачми (визираме от 6/0) за отстрел на диво прасе. Нещо повече, трябва да се въведе като практика, по изключение да се стреля на диво прасе с гладкостволно оръжие, основният отстрел да се извършва с набразденоцевно такова. Дивечът и той е живо същество, или го повали на място, или да си замине по живо по здраво - не го мъчи с тия проклети сачми. Защото пак ще има отклонения от „забраната”, ще крият из джобовете си 13/0.
Важен е и въпросът с кадрите (ловците), липсва принципът на отседналост, членство по местоживеене и т.н. Дивечът намалява, а ловците се увеличават. Парадокс! Защо се игнорираха изискванията за 1200 дка отстрелна площ на ловец, в момента е 750 дка. Кое наложи промяната, повечето дивеч ли?
Повечето цеви не означава повече дивеч – трябва да е ясно, ама произвеждаме ловци всяка година, като че ли свършекът на света иде. Само и само да има постъпления в дружествата от финансови средства, без да ни тревожи фактът, че дивечът намалява и че не може да понесе допълнителното натоварване от ловни оръжия. Човекът, и в частност ловецът, трябва да мисли не само за днес, но и за идните поколения български ловци. На какво ще се радват те - на голата природа ли? Или ще псуват, както ние сега псуваме безмозъчното решение навремето да се изнесе поголовно дивия заек за Италия за смешната сума от 17 долара за бройка.
Още повече трудно ще става с новите ловци - липсата на войнската закалка и сега се чувства осезаемо, идват с нагласата, че ще „трепят наред”. Не се акцентира вниманието при обучението им върху Закона за лова и приложението му. Ще се научи да стреля при добро желание, ще научи и ловните „мурафети”, но не познава ли Закона и мерките за безопасност, робува ли на ловджийските софри и най-вече на алкохола, какъв ловец е това? Затова и предлагаме да се увеличат изискванията към кандидат-ловците и най-вече към законовите положения в лова.
Кандидат-ловецът „адвокат” няма да става, но и бракониер не трябва да бъде, не познавайки Закона за лова и най-вече наказателната му страна. Ловец с акт за бракониерско деяние не трябва да е ловец. Стига с тая доброманщина, тя не е полезна никому!
Отстрелът на свиня-майка трябва да се третира като бракониерско деяние. Ами проследете хронологията на нещата при дружини, които са отстреляли по 100-140 броя прасета през изминалия сезон. Кой е луд да мисли, че са отстреляли 140 глигана. При всички положения са отстреляни поне 15, че и повече, майки. Това е една от причините да намалява дивата свиня.
Още по-лошо впечатление прави, че при отстрел на 100 и повече прасета на максимум 24 допустими излета, са платили 24 броя, а останалите кой ще ги заплати? Ами колкото са отстреляли, толкова ще заплатят – това е справедливо. Вече никъде не дават „бонуси” и тая порочна практика трябва да се премахне. Неотстреляно прасе не се заплаща, отстреляното количество за деня пък се заплаща. Така е справедливо.
Надяваме се, че висшестоящото ръководство на НЛРС-СЛРБ чете многоуважаваното от всички български ловци списание „Лов и риболов” и чрез страниците му в следващите броеве ще даде разяснение по актуалните въпроси.

С уважение: За група ловци, малко по-„инакомислещи”, Димов

Материала е изпратен от списание "Лов и риболов" на ловен портал БГ ЛОВ
Прочетете и другите специализирани статии и ловни новини в списание "Лов и риболов" издавано от ИК НАСЛУКА

Ловците дискутират тук: ТЕМА