Здравейте , уважаеми читатели . Между все повече ловци, се налага мнението , че добре обучения птичар значително повишава ефективността от лова . Този факт неминуемо налага въпроса , чийто отговор е в пряка връзка с обучението на нашето ловно куче за реални условия , а именно : Какво е необходимо да знае моето куче , за да бъде по-резултатен лова с него ? Това ще се опитам да разясня със следващите редове....Необходимо е да уточня , че тук ще изброя конкретните неща , който се ползват в лова на дребен дивеч с птичар. Нека подробно разгледаме всичко :

- Команда за извикване/ идване на кучето – всеки ловец сам избира как ще извиква кучето си / “Ела” , “Ела тук” , “При мен” / . Тъй като обаче имаме за цел да обучим своето куче за практически лов , е добре освен тази команда да се подава с глас , да приучим ловния ни помощник към незабавно отзоваване/идване/ и на сигнал подаден от свърка с гладък тон. Именно този начин ще ползваме ( ако е необходимо ) по време на лов , за да предупреждаваме дивеча за нашето присъствие и така да не можем да го изненадаме . Може би някои от Вас , ще се запитат какво имам предвид под уточнението “( ако е необходимо ) ? За това ще кажа , че по време на ловен излет почти няма нужда от употребата на тази команда!!! Нека се опитаме да си представим , един лов на пъдпъдък например : отиваме на предварително избрания от нас терен и съобразявайки се с посоката на вятъра – пускаме кучето и започваме лова. Водено от инстинкта си и в следствие на обучението , то започва да претърсва терена пред и в страни от нас. В определен момент , усеща миризмата на затаилия се пред него дивеч и застава на стойка. Вие се приближавате до кучето и след като пъдпъдъка се “ вдигне” , бива поразен от сполучливия Ви изстрел . Следва команда “Апорт” и закачения на висулките пъдпъдък. Продължавате лова , като тази последователност в общите действия се запазва... Както виждате , в този случай , не е необходимо да ползвате тази команда . Естесвено , има различни ситуации : да речем искате да промените терена , да спрете за почивка и т.н. – именно тогава влиза в употреба звука издаден от свирка с гладък тон.

- Команда “ В крак “ / “Редом “/ - чувал съм ловци , които “ оправдават” необходимостта от тази команда с това ,че когато се ловува на водоплаващ дивеч на ход /по реки/ , е добре кучето да върви до левия Ви крак / без да е вързано/ , за да не Ви пречи и същевременно да може да апортира отстреляния дивеч . Според мен , това не точно така защото : За да разсчитате ,че ловно куче ще ходи спокойно по време на лов ,плътно до Вас ,без да мърда докато Вие стреляте , то трябва да е минимум на 2-3 години и да е обучено от професионалист...Не така обаче стоят нещата , когато ще ловуваме на дребен дивеч и искаме да ползваме тази команда. Отново ще дам пример с лов на пъдпъдък : Да речем , че терена в който ще ловуваме е стърнище .Влизаме в него и започваме лова . В даден момент обаче , стигаме до края му и виждаме , че между него и следващото има ивица широка 300 метра , която е изорана....Ако оставим нещата така / не вържем кучето / и тръгнем да пресичаме ораното , поради липсата на пъдпъдък в него кучето много преди нас ще го премине и ще навлезе в новото стърнище . Ако в началото му / както в повечето случай / има пъдпъдък , то ще направи стойка . Но разстоянието между Вас и кучето е голямо и има голяма вероятност ,докато стигнете до кучето , пъдпъдъка да не “ издържи “ на стойката и да отлети без да можете да произведете изстрел. Ето случай , когато тази команда ще Ви е от голяма полза . В края на изминатия от Вас терен посредством свирката викате при Вас кучето , командвате “Седни “ , след това “ В крак “ / “ Редом “ / и заедно с кучето преминавате ораната ивица. Щом стигнете края и / респективно началото на новото стърнище / отново командвате “ Седни “ и “пускате “ кучето за да започне да претърсва терена . Така многократно увеличавате резултатността про ловуването .

Команда “ Не “ – тази команда ,също е рядко ползвана в практическия лов , но е от изключително значение нейното мигновенно и безотказно изпълнение . Казвам малко ползвана , защото опитното куче има ясно изграден стериотип на работа и не си позволява волности . Освен това , кучето не е робот и също като нас може да допусне грешка . За да изискваме от него безгрешно поведение във всеки един момент , ние също трябва да сме безгрешни. Силно се съмнявам , че има идеални хора........Както вероятно се досещате ,използването на тази команда е необходимо при по-млади и не толкова опитни кучета .

Команда “ Седни “ – в реални условия, сравнително често ползвана . Примерите , които мога да дам : когато кучето апортира отстреляния дивеч , когато решите да отпочинете , да дадем на кучето вода и кратък отдих, да изчакаме колегите, да огледаме и изберем ново място за ловуване и т.н. Личното ми убеждение е , че командата “ Седни “ е важна и необходима по време на лов .

Команда “Апорт “ – тъй като ,в специализираната литература тази команда е подробно разгледа , само ще спомена , че е необходимо кучето да се приучи да донася “ меко” отстреляния дивеч . Отличното усвояване на тази команда , значително повишава резултатността от лова – намиране и донасяне на ранен дивеч , апортиране от вода и т.н. Без нея голяма част от отстреляния дивеч остава неоползотворен .

“ Твърда стойка “ – тук по-скоро е по-удачно да говорим за полево обучение отколкото за команда . От дългогодишния ми ловен стаж изключително на лов на дребен дивеч и обучението на птичари за този вид лов , съм се убедил , че не не е важно кучето да работи близо /” в краката на ловеца “ / , а да издържа по-дълго време на стойка пред дивеча.Аргумента ми в този случай : Работейки близо до ловеца , кучето не е толкова ефективно . Имам предвид , че за да претърси един терен например 10 дка , с подобно куче , ловеца трябва да измине почти цялото разстояние . Това освен ,че отнема доста време , влияе отрицателно както върху точността на стрелбата / фактора умора/ , така и върху изненадата на дивеча – вледствие на близостта на ловеца и кучето , намиращия се в терена дивеч може да ни усети от голямо разстояние и или да се измъкне незабелязан или може да се премести там , където вече сме минали т.е. да ни заобиколи . Обхождайки , заедно с кучето ловния терен , в даден момент ще трябва да сменим посоката на движение в него и ако тя съвпадне с тази на вятъра – не можем да очакваме положителен резултат т.е. откриване и правелно подхождане на кучето към дивеча. Съвсем различно е , когато кучето покрива голям периметър.Тук визирам зигзагообразното претърсване / т.нар.совалка / , като кучето се движи не повече от 30-40 метра в страни от ловеца !Работейки така ,кучето навреме и от по-голямо разстояние “ засича “ дивеча , прави стойка и спокойно изчаква приближаването на ловеца . Така имаме повече време за правелно подхождане към мястото на затайлия се дивеч , а оттук – многократно се увеличава шанса за сполучлив изстрел .

Оставане на място на кучето при “вдигане” на дивеча. Това е абсолютно задължително за всеки птичар !!!Визирам безопасността на кучето по време на лов . Присъствал съм на няколко излета , когато впусналото се в преследване на дивеча куче , бива поразено от изстрела на стопанина си или на друго участник в лова. Най-често това се случва при лов на заек с птичар – един много зрелищен и ефективен лов . Много по- добре е обаче ,когато кучето остане неподвижно в момента когато дивеча се “ вдигне”/ седне , легне / - освен че е много ефектно така се повишава резултата от изстрела – кучето не ни пречи и можем спокойно и точно да се прицелим. С подобно поведение на кучето , то остава работоспособно по-дълго време , защото ако в един лов подгони 3-4 заека много по-бързо ще се измори . При заучаването на това упражнение , е много важно да сме спокойни и най-вече търпеливи . В никакъв случай, не бива да прибягваме до употребата строги и ел.нашийници / причиняващи болка или неприятно усещане за кучето / , както и до наказания и грубости . Стане ли това , има голяма вероятност ,кучето да свърже миризмата на дивеча , съответно последващата стойка и излитането му , с болката от строгия нашийник . Това е сигурен начин , кучето да избягва за напред да маркира дивеча ,защото ще очаква след това болка...т . е. Кучето губи интерес към дивеча. Въобще ,цялата концепция на обучение на птичаря , трябва да се базира на позитивни и приятни за него неща . Трябва да се избират методи на обучение , които се основават на подражанието , ревността , привързаността на кучето към ловеца. Респективно , трябва да се избягва – Механичния метод / на физическата принуда / - защото кучето освен да запази , трябва и непрекъснато да усъвършенства способностите и уменията си. Няма как чрез метода на принудата /причиняване на болка , заучаване чрез наказания / , да се разсчита на безотказност . Другия голям недостатък тук е , че се разрушава връзката ловец- куче , а оттук се налага извода че кучето никога няма да прояви инициативност!!! В практическия лов , това означава , че то постаянно ще чака Вие да му кажете къде да отиде и къде не, какво точно да направи и как точно да го направи – така Вие вместо да се наслаждавете от лова , се превръщате в “регулировчици” – постоянно направлявате кучето .

Уважаеми читатели, обучението на птичаря за лов е не случайно избрана тема на този материал. Накой от Вас вероятно ше се запитат – каква е разликата в обучението на птичаря и въобще какво друго обучение има ? Затова ,считам за необходимо да отбележа , че съществуват т.нар състезателни кучета . Тяхното обучение е различно , тъй като се ползват за други цели т.нар. трайлерови състезания .Обучението на едно куче за подобно състезание е много специфично и освен доста време изисква и отлични познания от страна на обучаващия...С риск да се повторя ,ще спомена ,че преди да се заемем с обучението на нашето куче , трябва да си изградим ясна представа за какво точно ще го ползваме. С други думи – имаме ли ясна цел , пътя до нейното достигане въпрос само на време ..........