Многогодишните сръндаци с шиповидни рога често са наричани „убийци“. Но колко голям е всъщност потенциалът за опасност, който се крие в тях?
Всеки ловец е чувал за онези сръндаци, които поради формата на рогата си са предразположени да наранят тежко или дори смъртоносно други мъжки екземпляри по време на битка. Обикновено става въпрос за многогодишни шиповидни рога, които поради липсата на разклонения могат да се превърнат в така наречените „убийци“. За да разберем по-добре тази тема, е полезно първо да се запознаем с основното бойно поведение на мъжкарите. Като цяло, сръндаците са в „бойно настроение“ само когато са хормонално активни. Можем да ограничим тази фаза от март до септември. През зимата те също имат определена йерархия, но тогава не се стига до сериозни конфронтации.
Поведение на налагане и заплашителни жестове като ритуал
Конфронтациите между сръндаците протичат по установен начин. Те са ритуализирани и до голяма степен се характеризират със символични и повтарящи се действия със сигнален характер. Когато две мъжки сърни (сръндаци) се изправят една срещу друга, първоначално се наблюдава поведение на налагане. Противниците поддържат дистанция от няколко метра един от друг и завъртат главите си. Този елемент има за цел да покаже на другия силата на единия. Следват заплашителни жестове. Главата се свежда и с краката се тъпче. Ако и след това никой от двамата не отстъпи, се стига до битка. Един сръндакнапада само когато другия стои пред нея със сведена глава. Мъжките сърни се бутат напред-назад с ниско сведена глава. Продължителността на сблъсъка не е голяма. Меренето на сили приключва средно за две минути. Рядко трае десет минути или повече.
Хоем и др. (2007) изследват 139 сблъсъка между сръндаци. Много важно е, че повечето взаимодействия завършват с ниска степен на ескалация. Само в 16% от сблъсъците действително се стига до битка. Това е установено предимно между териториални мъжки сърни. При среща на нетериториални мъжки също може да се стигне до битка.
Адаптирана степен на ескалация
По принцип важи, че колкото по-малка е физическата разлика междусръндаците, толкова по-голяма е степента на ескалация. Това означава, че по-големите физически различия между двамата опоненти водят до това, че сръндаците не се бият. В битката между две териториални мъжки сърни в 81% от случаите печели притежателят на територията. Забележително е, че дори ако битката е била загубена, в нито един от изследваните случаи не е имало загуба на територия.
Установените процедури при битка трябва, наред с други неща, да гарантират, че сериозни наранявания до голяма степен са изключени. Така например, удар отстрани или отзад се наблюдава изключително рядко. Особено при такива удари могат да възникнат сериозни наранявания. Тежестта на нараняването тогава зависи от това колко дълбоко могат да проникнат рогата. Следователно, опасността в това отношение е най-голяма при "убийците" с шиповидни рога. Но ако един сръндак се придържа към "правилата", той трудно може да застраши сериозно опонента си. Обратно, дори мъжкар с нормални рога е в състояние да причини тежки наранявания на опонента си, ако използва "непозволени удари".
Въпреки това, наистина тежки наранявания се случват сравнително рядко. Защо не? Все пак, човек би могъл да се отърве от противник и същевременно да получи репродуктивно предимство. За да изясним връзките, ще проведем малък мисловен експеримент. За целта си представяме двама противници от един и същ вид, които лесно биха могли да се наранят смъртоносно с наличните си оръжия. Змиите, които притежават смъртоносни отрови, биха могли да бъдат такъв пример.
Снимка: Сръндак с няколко близко разположени наранявания от шилообразни рога.
Мъжките гърмящи змии се борят помежду си, за да получат достъп до женски. При това те се боричкат и бутат взаимно, определяйки по този начин победителя. Накрая губи този, който бъде повален на земята. Смъртоносно ухапване би могло бързо да сложи край на тази битка. Това обаче не се случва.
Сред рогатите животни също има примери, които добре илюстрират връзките. Например, антилопите орикс с дългите и остри рога лесно биха могли да нанесат сериозни или дори смъртоносни наранявания на опонента си. Всъщност обаче, тежки наранявания се срещат изключително рядко. Защото при този вид, както и при нашите мъжки сърни, се е развила форма на конфронтация, която не предвижда сериозно увреждане на противника. Тази програма е генетично фиксирана.
Снимка: В много ловни райони „сръндаците убийци“ се отстрелват, за да се предпазят другите сръндаци от тях.
Недостатък на "бойците-вредители"
Ако при антилопите орикс или при нашите европейски сръндаци съществуваха „бойци-вредители“, те първоначално щяха да бъдат в предимство. С успеха си в битка те щяха да предадат своята предразположеност и в рамките на популацията. Това обаче води до това, че все повече мъжки екземпляри прилагат този начин на борба. Ако сега двама бойци-вредители се сблъскат, логично е, че ще стане опасно и за двамата. В резултат на това бойците-вредители систематично биха се унищожавали взаимно. Следователно, тази стратегия не може да се наложи трайно.
Това е причината, поради която при нашите сръндаци и други животни с фронтални оръжия са се развили ритуализирани битки. Само тази форма на конфронтация е еволюционно стабилна при тези видове. Преди се е смятало, че това се е развило заради запазването на вида. Това обаче не е вярно. Защото не става въпрос за щадене на противника, а само за това да не бъдеш смъртоносно наранен сам. В крайна сметка, смъртоносното водене на битка неизбежно трябва да доведе до това, че някой ден сам ще станеш мишена и ще бъдеш тежко ранен.
По-малко тежки битки при сръндаците
Екземплярите смного разклонени рога са рядкост при сръндаците като цяло. Това се дължи и на факта, че те по принцип се бият по-малко, а и тежестта на сблъсъците е по-малка. Това може да бъде обяснено с така наречената теория „нисък риск – ниска печалба“. Сръндаците просто нямат толкова много за печелене от битките си. При други видове обаче се водят много по-интензивни битки. Това се дължи на факта, че там потенциалната печалба е по-голяма.
При благородните елени е така, защото те могат да монополизират много повече женски чрез спечелена битка. Смята се, че поне 25% от зрелите елени претърпяват сериозно нараняване през живота си. Още по-ожесточени битки се очакват, когато има само една единствена възможност за размножаване. Тези битки нерядко завършват смъртоносно за един от противниците (напр. при насекоми или паяци).
Снимка: Нараняване от шилообразни рога върху череп на сръндак.
Заключение:
Въпросът дали наистина съществуват „сръндаци убийци“ по принцип трябва да се отговори утвърдително, но с известни ограничения. Вярно е, че битките с участието на многогодишни сръндаци с шиповидни рога имат повишена вероятност да наранят противника. Тъй като обаче многогодишните шиповидни рога обикновено са физически по-слаби, обикновено изобщо не се стига до битка и сблъсъкът приключва след демонстрация на сила.
Освен това, „убиецът“ би трябвало да е научил, че използването на „нечестни удари“ може да му донесе предимство. Това означава, че дори ако имате многогодишен сръндак с рога, който може да бъде смятан за „убиец“, това не означава автоматично, че той ще ги използва неправомерно. В крайна сметка, трябва да настъпят няколко случайности, за да се появи такъв „убиец“. Това е и причината, поради която той остава сравнително рядко, но впечатляващо изключение в нашите ловни райони.
Автор: Д-р Константин Бьорнер
Снимки: Клаас Новак, Михаел Бройер, Ерих Марек, Саша Нусен, Д-р Армин Дойц, Кристиан Шатце
Източник: www.pirsch.de
Превод: БГ ЛОВ
Четете още: