Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Партньори на бг лов

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » ПЛАМЕН И ДИКО

ПЛАМЕН И ДИКО

Публикувана от vater | 31.08.2011
0 коментара | публикувай коментар

В предбалкана пролетта не бърза – през деня слънцето огрява и стопля откритите места и поляни , но в лоното на широколистниците цари студ и сняг. Снегът от клоните шумно капва на все още бялата земя и създава усещането , че някой изведнъж е хукнал по урвата . За всеки сезон тази гора има собствена неповторима премяна – още е бяло , но във въздуха се усеща тръпката на новия живот – горските птици упорито оповестяват краят на тежките последни дни и началото на един нов слънчев и по-безгрижен сезон.
Двете хлапета се облякоха набързо , отвързаха Лиска – изпитана кучица в лова на свине и поеха към висок обрасъл хълм над язовира. Още от много малки обикаляха бащите си преди да тръгнат на лов и дълго стояха с тях през дългите ловни вечери в механите поемайки жадно всеки жест, мимика и приказка от възрастните. Подреждаха раниците , редяха патроните в патрондашите , помагаха при оправянето на добития улов. Когато пораснаха вече не се сдържаха и ходеха с гончетата като викачи и винаги до някой голям с пушка. В младото им съзнание се запечатваха пътечки , дивечови маршрути , разчитането на следите , опознаването на районите , местата на пусиите...Бащите им разрешаваха да носят пушките , после ги учеха да стрелят в язовира по шишета...ала днес Пламен и Дико бяха тръгнали на разузнаване! Сезона беше минал , а след още два сезона им предстоеше изпит за билет и пушка , но сърцата им биеха учестено и не можеха да се страят. Вървяха в колона един след друг , спираха често при пресичането на дирички – белки , сърни , зайци и тихичко обсъждаха видяното. Надвесваха се над някоя издатина , колкото да изненадат сръндаче ровещо на огряна полянка за коренчета или притичваха след Лиска в подножието на клонест заснежен габър и дълго търсеха с поглед притаилата се високо дива котка. Кучката от своя страна радостна от срещата със старата гора , подтичваше и много внимателно изследваше този все пак така познат й свят на миризмите. Тя не се интересуваше от красивата панорама на гората и гледката от просеката към големия язовир – тя си знаеше своята работа – къде е дивеча .
Когато наближи пладне решиха да се връщат – намериха две стари дири на прасета , но поради затоплянето снегът се беше поразтопил и дирите изглеждаха огромни – но нови нямаше. И двамата реших , че при липсата на преход май е време да започнат да изнасят още фураж по хранилките . Пътечката извиваше по билото на спускащ се склон , като на места беше голо и после хлътваше в ниски шубраци , едри клонаки се надвесваха в рядкото и трябваше да внимават. Спряха встрани от стара полуразрушена каменна къща с широко разперена дюля и се заслушаха – Лиска беше изчезнала и като ли се чу на два-три пъти пролайването й . Тъкмо тръгваха когато Пламен рязко посочи нещо недалеч в страни – из дълбокия северен склон излетя кучката , пресече тяхната пътечка и се спусна рязко надолу. Разстоянието не минаваше двадесетина метра ... тогава Дико й подвикна , но това беше грешка. По следата на гончето се появи черна сянка в която набитият им поглед различи едра наежена свиня . За миг спря и двете момчета успяха да видят , че е женска , която закова на тяхната пътечка... в следващият миг животното се понесе към тях разривайки снега , а в наведената глава святкаха гневни очички. Кучката видя това и с нещо средно между рев и вой се хвърли обратно към налитащия дивеч. За двамата изходите от тази ситуация бяха критично малко – около един...Пламен подскочи и се захвана за един едър клон на дюлята , но Дико беше на пътя ... “Скачай връз мен!” изрева първото - второто момче подскочи ,обви ръце около кръста му и повдигна ловко крака – в това време свинята профуча отдолу и наежената четина брисна ботуша му. Не можеха да видят къде остана животното ,но двамата бяха в този странен миг незнайно колко. Кучката с бесен лай се хвърли към отминаващата сила – ролите май се смениха , сега отведнъж женската се понесе отново в глухото дере следвана от мощния лай на Лиска.
И двамата се изтърколиха в снега , но подскочиха отведнъж и се заоглеждаха плахо. “Ее... добре щяхме да се наредим !“- рече Пламен , а Дико пригласи : “Това беше майка – видя ли й въторите....ако ни беше докопала щеше да ни бъхте докато мърдаме...”! После продължиха пътя си с напрегнати сетива. Преди селото се поотпуснаха и Дико рече : “ Добре , че не носехме пушка...мислиш ли , че щяхме да я улучим?” “Ти това го остави - рече Пламен – добре стана , че то иначе нали сам видя...десетина сигурно е опрасила и щяха да идат зян всичките!”. “Тъй де – отвърна пак Дико – кучката я е намерила на прасилото и свинята я е подгонила...тя Лиска не идваше при нас , ама нали я повиках...та сами се наредихме...Браво Лиске!” . Кучката подтичваше след тях врътвайки нехайно опашка и като , че ли по оплезената физиономия се четеше : “ Тия двамата ще станат хора...за доверие са!”

гр. Плевен , 22.05.2011 г.
Анелин Ил. Славейков

Сподели