Мина ловното ми кръщене! Успешно! Разбрах, че тази емоция ще остане с мен може би до краят на живота ми.

Два или три дни след като приключих с първият си лов отидох и си купих бележка за вторият разрешен див пуяк за сезона.

Фил, моят ловен ментор на тема пуйки се оказа доста зает следващите дни. Тъй като е пилот му бяха дали плътен график за седмица и след това минаваше на режим "на разположение" (on call). Обади ми се и каза, че ще звънне след като се поосвободи. Времето напредваше и по тази причина аз реших да се образовам по темата. Прочетох доста литература за местообитанието на вида, начина на живот, чиста биология и размножаване, както и къде могат да бъдат намерени. Независимо от разказите и обясненията на Филип, отворих и прочетох за различните добри практики. Оказа се, както и той ми беше казвал, че най-важното и времеемко нещо в ловът на дивите пуйки е разузнаването/scouting-а.

Свързах се със собственикът на земята зад нашата къща и след кратък разговор ми даде разрешение да ловувам на земята му. Беше над 300 акра, което е приблизително 1200 декара. Голяма земя с потенциал, горички, миналогодишни стърнища от царевичните ниви. Желанието ми беше голямо и започнах с разузнаването още от първият ден. С бинокъла установих, че има две оформени ята - едното с 2 мъжки, 4 женски и 4 млади мъжкаря. Второто беше по-голямо и него го засякох часове след първото - може би идваха по-отдалеч. То се състоеше от 5 възрастни мъжкаря, 7 женски и 9 или 10 млади мъжки. Беше интересно, защото битките за женските бяха почти непрекъснати. На следващата сутрин станах в 4, все още не владеех имитатора, затова си направих хубаво силно кафе и се позиционирах на задната веранда с бинокъла. Започнах да ги чувам малко след 5:30. Все още не се виждаше добре, а аз бях нетърпелив, когато слънцето ми даде възможността да виждам добре, фиксирах двете ята може би на 250-300 метра едно от друго в нивата- на фермерът, от който поисках позволение. Мъжките изпълняваха специфичният си танц около женската. Младите мъжкари се перчеха и отнасяха по някой клюн или нокът от възрастните доминиращи мъжкари. Бяха на приблизително разстояние 2км от масата, на която стоях.

Изчаках да стане 7:45 и звъннах на Фил. Ентусиазирано му обясних какво съм видял и каква информация съм събрал. Пита ме дали ще съм вкъщи късният следобед. Потвърдих и се учудих защо чак късният следобед... Чух пикапа на Фил малко след 15:30. Двигателят угасна, но не чух да се отваря врата. Излязох навън с чаша вода (Фил не пиеше кафе) и кафе за мен. Оставих ги на предната веранда и тръгнах посока пикапа. Моят приятел втренчено гледаше през бинокъла като минаваше от крайно ляво до крайно дясно. Качих се на пътническото място, поздравих го, но не получих отговор на поздрава си веднага. 5-6 минути бинокъла се отпусна на ремъка си. Фил поздрави и ми подаде ръка. Направи резюме на това, което е видял. Разбрах, че ще се върнем при тези пуешки стада, ако нямаме успех с това, което Фил е намерил на другите места, които е разузнал. Каза ми, че на следващият ден ще потвърди дали мъжкаря, който е харесал нощува близо до мястото, което Фил е набелязал за лов.

На следващият ден бях на работа, но очаквах позвъняването на моят приятел. Телефонът мълча цял ден. Залезът мина, но Фил не беше звънял. Реших, че тъй като е пилот са го викнали на непредвиден полет, защото беше "на разположение". Отидохме на гости, защото си помислих, че лов на следващият ден няма да има, но в 22:10 телефонът ми иззвъня с повикване от Фил. Очаквах, че ще коментираме лов за уикенда, но той кратко типично в негов стил ме попита имам ли готовност за лов на следващата сутрин. Нямаше спор - готов бях. Допих си питието и макар и с леко нежелание тръгнахме към къщи да се подготвя и да подремна, защото в 3:45 имахме уговорка да се видим и да заемем позиция преди изгревът да е осветил мястото.

Мястото на срещата ни беше до един голям масив с лозя. Точно срещу лозята имаше огромна царевична нива, която беше разорана на есен. В средата и като разделител имаше ред дървета, които бяха и нашето място.

Часовникът ми звънна. Измъкнах се бързо изпод завивките, за да спра будилника и да не разбуждам цялата къща. Кафеварката беше заложена от вечерта, така че само включих котлона и влязох в банята. Измих се набързо и излязох на верандата с чаша горещо и силно кафе, което ме разбуди окончателно. Дрехите ми бяха готови. Два дни по-рано си бях взел един анорак Realtree, който обличах за пръв път. Пасна перфектно и знаех, че шарката му е точно това, което ми трябва за мястото, на което щяхме да се покрием. Взех пушката и няколко от "пуешките" патрони, добавих и две бренекета за всеки случай - в гората никога не знаеш кого ще срещнеш и е по-добре да има отколкото да няма. Сутринта беше все още хладна, но знаех, че ако не приключим до 7 след това ще напече, затова не взех яке. Запалих колата и се изстрелях към мястото на срещата. Фил вече беше там и в неговият стил само ми подаде 3Д камуфлажа, за да го сложа върху анорака. Обух ботушите и бавно навлязохме в нивата. Целта беше да стигнем възможно по-безшумно. Трудна задача с царевичните стърнища, но затова и се движихме бавно. Отне ни 10-12 минути да достигнем мястото, което моят ловен наставник беше набелязал. Орязахме клонака, който закриваше дънерите, които щяха да ни служат като облегалка. С отрязаните клони камуфлажирахме мястото и се настанихме. Поставихме пушките на земята докато се наместим добре и удобно. Чувахме звуците на мъжкарите от дърветата. Трябваше да се позиционираме и да спрем да мърдаме. Заредихме и зачакахме.

Слънцето започна да осветлява от Изток, беше облачно затова лъчите му не се виждаха пряко. Това беше добре в случая, тъй като ние гледахме точно на изток.

Фил направи първите звуци с имитатора, чухме отчетливият и не толкова далечен отговор от мъжкарите. Първите женски преминаха границата между гората и все още неразораната нива. След няколко минути мълчание се появиха двама мъжки с разперени опашки и няколко млади мъжки екземпляри, които все още нямаха самочувствието да се чифтосват. Любовният танц на мъжките започна пред очите ни. Нашите примамки бяха един млад мъжки и легнала женска. Фил повтори с имитатора и вниманието на по-едрият възрастен мъжкар се концентрира върху примамките. С бавни, но сигурни стъпки той тръгна към тях. Младите мъжкари и по-дребният възрастен се оказаха по-умни и останаха до своите женски. Обектът на моят лов тази сутрин беше ясен. Наместих се бавно, за да не ме забележи птицата. Оръжието лежеше на левият ми крак, прихванах го стабилно и зачаках. Мъжкарят беше на 10-на метра от примамките, но предпочетох да не стрелям, разстоянието беше извън 40 метровата бариера, която сачмите налагаха. Пуякът се завъртя в кръг, търкайки перата на крилете си в земята и наперил опашка. Вдигнах пушката и се прицелих. Фил ми направи знак да изчакам. Задържах, но пуякът мина на 30 градуса в дясно от примамките. Беше близо, но ъгълът беше страшно неудобен за стрелба от позицията, в която бях застанал. Опитах да се завъртя, но това стресна птицата. Видях как прибра оперението на любовта, надигна глава, усетил опасността. Прицелих се и стрелях, но ... не уцелих ... Като призраци всички пуйки се вдигнаха в полет и видях как слуката ми излита. Не съм се чувствал по-яден никога, но си взех и двата урока - първият, че това е част от лова и вторият, че трябва да чакам. Който чака - печели, който не чака - губи!

Двамата с Фил станахме и се погледнахме с взаимно разочарование.

Изминаха два дълги дни. Вече бях започнал да си мисля, че Фил ме е изоставил заради нетърпението ми. На третият ден телефонът ми иззвъня - беше Фил: "Дими, мисля че намерих къде ще ловуваш вторият си пуяк!", "Имаш ли готовност за утре сутрин?". Естествено, че имах. Мястото, което Фил обяви да се срещнем беше - пред стрелковият клуб, на който и двамата бяхме членове. Сутринта рано с ниска скорост влязох във вътрешният път, който водеше към стрелбището. Карах бавно, защото клубът беше на частна собственост и това беше едно от условията на собствениците - автомобилите да не вдигат шум. Стрелбището беше шумоизолирано, така че шумът от изстрелите не ги притесняваше. Паркирах, но пикапът на Фил го нямаше. С изгасянето на двигателя телефонът ми иззвъня, вдигнах гласът и чух гласът на Фил: "С ботуши ли си?", отговорих положително. "Тръгни по вътрешната пътека посока гората!", за първи път отивахме след изгрев и си вървях тихо, но спокойно по тревата. Видях пикапът на Фил паркиран в една от канавките. Мълчаливо ми подаде 3Д камуфлажа и тръгна бавно напред, спря обърна се към мен и ми каза: "Зареди от тук! Движи се точно след мен и ако можеш следвай стъпките ми!". Така и сторих. Преминахме едно поле с висока трева, влажна от росата. Бяхме на ръба между гората и ливадата. Фил очевадно е бил тук - мястото ни беше подготвено. Седнахме и той шепнешком ми разказа ситуацията. Очаквахме 3 млади, но едри птици. Явно не се бяха чифтосали, защото той каза, че обикалят в търсене на женска. Примамката ни този път беше сама женска. Фил ми каза да потренирам аз с имитаторът. Речено сторено. На втория повик - мъжкарите се обадиха. Фил ми направи знак да спра. Чувахме ги. Не бяха далеч, но не бяха и близо, а и не се виждаха. След минута повторих, 3 пуяка се чуваха на не повече от 300 метра от нас. Идваха през гората и идеята беше да ги изкараме на поляната, където беше нашата "женска". Чувахме ги все по-близо. Листата издаваха звук под тежестта им. Чувахме ги все по-отчетливо, но все още не ги виждахме...докато в един момент аз не осъзнах, че шумът идва зад нас, а не преди нас. Бавно се обърнах към Фил и разбрах, че той също го е осъзнал. Направи ми знак да стоя мирен. Птиците бавно се отдалечиха. Фил стана и ми направи знак, че прибираме и тръгваме. В тишина се отправихме към колата. Той запали обърна се към мен, разсмя се и ме попита дали на следващият ден късен следобед съм свободен. Не бях, та го оставихме за по-следващият ден, който беше последният от сезонът! Беше малко рисково, но нямаше друг начин.

Около 16:45 се видяхме на същото място. Фил ми обясни, че целта са същите птици, които ни изненадаха в гръб ден по-рано. Този път обаче се настанихме вътре в гората. Фил очевадно беше минал предният ден на разузнаване и беше видял пътят им към мястото на нощуване. Имаше шанс разбира се да изберат друг маршрут, но беше малко вероятно, защото маршрутът им показваше цикличност. Този път с нас беше и Мелани, половинката на Фил. Тя не се беше записала този сезон и Фил планираше да направим 2 в 1. Сложихме 3 примамки - 2 женски и млад мъжки. Веднага след като се настанихме Фил започна с имитатора. Беше странно, защото всичките ми излизания с него бяха рано сутрин. Слънцето правеше зайчета през дърветата! На третото повикване с имитаторът чухме ответните звуци от мъжките. Не бяха близо, но не бяха и далеч. Ясно различихме три отделни екземпляра. Фил ни направи знаци и приготвихме оръжията. Чувахме ги все по-близо. В един момент видях, червено-сините им глави. Отговаряха настървено на имитатора. Нещо прошумоля и тримата забелязахме двойката койоти, които също като нас дебнеха пуяците. Птиците бяха отвъд 40-те метра, които бяха оптимални за патроните, които ползвахме. Въпреки всичко се прицелихме. Предварително се бяхме уточнили кой накъде гледа целта. Беше като по учебник. Фил държеше на мушка пуякът на Мелани. С пръсти Фил изброи от 3 до 1. След като сви пръстите си на 0 и двамата с Мелани натиснахме спусъците. На пръв поглед нямаше наранени птици, но аз забелязах, че моят стои прав, но не се движи. Почти едновременно стреляхме с Фил и двете птици паднаха. Спогледахме се щастливо, благодарихме на Природата, че ни дари със слука и дадохме възможност на третият уплашен пуяк да се отдалечи необезпокояван. И двете птици не бяха възрастни - т.нар. Джейк пуяци. Птици на по година и малко излюпени миналата година. Въпреки крехката си възраст и двете птици бяха едри.

Взехме ги и тръгнахме към колата с усмивки и без излишни приказки.

Последният ден на сезонът! Започваше обратното броене за следващият сезон. Вече знаех, че това ще се повтори! Догодина!...

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ