От Роберт Атанасов

Да се отрича очевидното е повече същност на политиците, отколкото на обществото. Факт е, че бракониерство е имало, има и вероятно ще има и в бъдеще. Това, че в случая визираме България е относително. Ловните експедиции, в които съм участвал и които съм организирал до различни кътчета на планетата, са ми дали ценна информация от първа ръка за това как стоят нещата и в другите държави. На едно или друго ниво то съществува почти навсякъде. Сигурно смятате, че в бастионите на държавността и законността бракониерството е изкоренено, но макар и в по-малки мащаби то присъства навсякъде - Западна Европа, САЩ, Африка, Азия…

Исторически факт е, че в древна Англия са наказвали с бесилка заловените ловци, които са имали дързостта да посегнат на кралския лов - елените. Един от тези бракониери - легендарният Робин Худ, не само че ловко се измъква от шерифа и неговите войници, но и печели всеобщата народна любов и признателност. По онези времена ловът на едър дивеч е строго забранен за всички освен за кралската свита. Нуждата от храна е принуждавала бедните хора да посягат на дивеча. Робин Худ демонстрира безнаказаност, неуязвимост и е проводник на свободомислието на народа. Ето това го прави герой.

Друг е случаят със съвременното бракониерство. Търсейки психологическите причини за съществуването му, може да се спрем на няколко основни мотива:

1. Нуждата от храна.

Безспорно това е най-оправданата форма на бракониерство. Ако един човек живее в отдалечен район и няма добри доходи, една сърна или прасе ще запълнят необходимостта от месо на едно тричленно семейство поне за месец, а кошута или по-голямо прасе - за два-три месеца. Може сметките да не са съвсем точни, но схващате идеята. Необходимостта да се изхрани семейството е над закона. В себе си намирам оправдание за подобни постъпки за тази категория хора. Това, което не мога да оправдая, е когато същият този бракониер постави десетки примки, които не проверява системно и на тях в страшни мъки издъхват животни, чието месо е негодно за употреба. Когато нещата са с мярка, макар и в разрез със закона, те имат някакъв морал към природата.

2. Стремежът към мечтания трофей.

Когато един човек изпитва страст към лова, за него трофеят е символът на умението, късмета и материален израз на спомена от преживените емоции. За друга категория ловци сдобиването с трофей е храна за егото - нещо, с което да се похвалят пред приятели.

Не всеки ловец може да си позволи да ловува трофейни животни срещу заплащане, а малцина са тези, които могат да заплатят капитални трофеи, с които да блеснат в очите на ловната общественост. Ето тук се проявява и бракониерството заради трофей. Едно стойностно животно, което е отглеждано с години, изхранвано, охранявано и наблюдавано от служителите в ловното стопанство, е смисълът на техния дългогодишен труд. Отнякъде идва човек, който не е вложил нищо друго от себе си освен пари за един патрон и гориво за транспортното си средство, и убива това животно наготово. Най-малкото, което може да се каже за подобна постъпка, е, че тя не е правилна. От друга страна проявявам разбиране. Ловната страст е силна мотивация и нерядко ни отклонява от правилния път.

3. Заради емоцията от издебването, изстрела и усещането за сливане с природата.

Разглеждането на мотивите за бракониерство биха били непълни, ако не споменем и тези по-горе. В древни времена, още преди да се наложи терминът бракониерство, у нас се е използвало словосъчетанието ловокрадство и съответно хората, занимаващи се с подобна дейност, са наричани ловокрадци. Хора, крадящи дивеча. Ако законите на дадена страна определят дивеча като държавна собственост, но държавата не полага никакви грижи за самия дивеч, ловокрадството е нещо, което свободното общество даже би трябвало да поощрява. Когато обаче имаме налице концесии, чиито собственици плащат от джоба си за тонове храна, заплати на служители, горива, транспортни средства, държавни такси и куп други „дребни” харчове, подобно ловокрадство си е чиста проба кражба.

Като че ли изчерпахме възможните мотиви и форми на бракониерство? Не, съвсем не! Наскоро в ловно стопанство „Черни Лом” край град Попово служители от охраната на стопанството се натъкват на потресаваща картина. В снега лежат труповете на седем кошути, елени и телета. В този период от годината кошутите са в напреднала бременност.

Труповете са наядени от дребните хищници, но друг хищник е причинил смъртта им. Всичките животни са простреляни в главата. Извършителят даже не си е направил труда да погледне какво е „сътворил” или да вземе месото. Извършено е със злоба.

Тук-таме се чуха реплики, че това е дело на много добър стрелец. Ще ви разочаровам със следните доводи. Тази зима бе съпроводена със силен снеговалеж. Натрупаната покривка се запази дълго заради ниските температури и бе дълбока. Когато ни стане студено на нас, хората, ние си запалваме огън или се прибираме на топло. Дивите създания нямат тази възможност. Те понасят студа доколкото могат... или се предават и умират. В дълбокия сняг трудно се намира храна. Придвижването е ограничено. Тревопасните стават лесна плячка на хищниците, защото копитата им затъват дълбоко и всяка крачка им коства повече усилия, отколкото на хищника, който благодарение на широките си меки лапи не затъва толкова. В търсене на храна стадата благородни елени се съсредоточават около най-близките хранилки, докъдето с усилие са пробили пъртина, засипана от падащия сняг. И ето го нашият „герой” - приближава се с високопроходимия си автомобил, отваря прозореца на добре отоплената си кабина. Животните са близо. Те изпитват безпокойство от присъствието на хората, но не искат да хабят малкото си останала енергия с бягство. Първият изстрел ги смущава, но снегът поглъща звука и опасността изглежда не толкова голяма. Пада и втора бременна кошута. Младото теленце не знае защо майка му лежи неподвижна и остава до нея. Още един изстрел в главата - теленцето пада. И така седем животни.

„Какво толкова! Нали така или иначе този дивеч се отглежда, за да бъде обект на лов!“ - ще си каже някой. Да, аз самият съм организирал и продължавам доа организирам селекционен лов, при който се отстрелват множество животни. Тънката разлика тук е дебелата черта, която разграничава подобно зверско изтребление от лова и дори от бракониерството. Да, това деяние не може да бъде заклеймено като бракониерство, а като нещо много по-низко и гнусно. Всеки може да ловува според квотата за отстрел на дадено ловно стопансво, воден от опитен дивечовъд, който определя кое животно е за отстрел и кое не, за да се запази правилно съотношение на пол, възрастова структура и трофейни качества. Подобен отстрел се нарича неслучайно селекция. Благодарение на него се получават по-високи резултати в ловното стопанство.

Убиването на бременни кошути не е селекция по никакви стандарти! Унищожаването на цяло стадо, което бере душа през зимата, не е лов, дори не е и бракониерство, а е гадна проява на комплексарщина. Явно месото на животните не е било нужно. Ми да беше го раздал тайно на социално слабите от района - тогава щеше да е нещо, което макар и далечно, наподобява на постъпка на Робин Худ.

Обадих се по телефона на директора на стопанство „Черни Лом” г-н Гогов, когото познавам от много години. Той е отличен експерт, с голям опит зад гърба си и е доказал, че се справя отлично със задачите си през годините. Той ме увери, че вече са взети мерки и охраната е увеличена многократно. Патрули кръстосват денонощно района на стопанството. В екипите на горската стража има и представители на полицията. Уведомена е прокуратурата на местно ниво.

„Само че… никой от страна на прокуратурата не ни информира за предприети действия. За това какво се случва научавам от медиите, а не от тях. Проблемът е, че в по-малките населени места, каквото е град Попово, образно казано всички са братовчеди” - признава г-н Гогов.

„Имам съмнение, че се въздейства и нещата са в застой. Никой не е призован като свидетел за изясняване на случая. Не са иззети оръжия на лицата, които се подозират по този случай, за балистична експертиза, въпреки че имаме заснети автомобилите, които най-вероятно са участвали в това престъпление. Материалите са предадени на прокуратурата. Сигурно очакват побутване от по-големите началници и това няма да е излишно. Това, което зависи от нас, е направено. Подали сме сигнали и сме увеличили охраната. Оттогава не сме намирали повече убити животни. Явно извършителите се спотайват. Не бих искал да назовавам имената на хората, които подозираме в това деяние, защото проверката по случая не е завършила, но те са лесно разпознаваеми и ме учудва бездействието на другите институции. Както казах, тук е малко градче и всички се познават.” - завършва изявлението си пред „Български ЛОВЕЦЪ” г-н Гогов.

Благодарих му за отделеното време. Оставам с надеждата, че не само медиите ще проявяват загриженост по случая, а и държавата ще предприеме мерки, за да защити дивеча и собствените си ресурси.

Изпратено на БГ ЛОВ от списание "Български ЛОВЕЦЪ"