Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Коментар на... » Самодисциплината - дефицит във възпитанието

Самодисциплината - дефицит във възпитанието

vater Публикувана от vater | 05.03.2013
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Самодисциплината - дефицит във възпитанието

В ловната практика, според мен, има един основен тип ловец върху, които искам да се спра.

Този тип е свързан със самовъзприемането на ловеца – мъж, като въоръжен индивид с  възможност да регулира процесите в природата, най – вече свързани с добив на материални блага т.е. животински продукти за прехрана т.н. „месарство” .

Във връзка с неприятната статистика в края на Ловен сезон 2012/13г. свързана с нещастните случаи със смъртен изход при провеждане на групов лов на дива свиня, ще се опитам да дам оценка, защо, какви биха могли да бъдат мотивите довели до тези нещастни последици.

На първо място ще направя уговорката, че не бих могъл да давам оценка на случаите, при които има съмнение, че са извършени по хулигански подбуди.
За съжаление визията на редовия ловец не е много привлекателна. За хората, които не са ловци той е : „ пияница с пушка и убиец на невинни животни” !!!
От къде е породено това виждане? Какво лице показва редовия ловец пред обществото?

Мисля, че това възприемане се корени в специфичната народо-психилогия на Българския ловец и възприемането на вредни навици като за традиционни и допустими при ловуване.

За болшинството от ловците употребата на спиртни напитки преди лов е нещо съвсем в реда на нещата. Дори ловците не употребяващи такива, понякога са принуждавани да го правят с поканата : „ ..На, на си опитай, пийни...!” като белег за принадлежност. Т.е провокирани от нуждата да се оеднаквят със средата допълнително, въпреки, че първичните и вторичните белези за принадлежност са на лице, това се възприема благотворно,  като едно „ заклинание” за святост на момента . Този вреден навик се предава от поколение на поколение!

Добре е известно как влияе алкохола на преценката и реакциите на съществото човек, но в смисъла на въоръжен такъв, то оказва драстично  трудно контролируемо влияние, тъй като усилва в степени адреналина, радостта от срещата с ловувано животно в изолирана среда, т.н „ сам срещу дивеча „ и при забавените реакции на употребилия спиртна напитка и невъзможността за абсолютна концентрация, много често се способства за преднамерени изстрели по неясно видими цели или по звуци! Желанието за самопохвала пред останалите индивиди от средата, самовъздигането си на нивото на често успявали ловци, получаването на основен дял при разпределението на благата са едни от най-често срещаните мотивации при  вземането на решение за изстрел. Много често липсата на концентрация е причина и за т.н. случайни изстрели. Самодисциплината в ловеца на пост, употребил алкохол, е „оксиморон”. Той там, на това място е центъра на вселената! Той е над всичко! Негово ще бъде и всичко излязло му отпред! В предвид честите нещастни случаи напоследък, това е едно твърде лековато, несериозно възприемане на заобикалящият ни свят и на нас самите като неделима част от него! Недостатъчното предварително обучение на кандидата ловец в семейната среда, възпитанието, в голяма степен способства за неговото самоопределяне като владетел на всичко живо с козина и пера в природата.  

Другия аспект, който ще засегна е поведението на викача в гората. За съжаление наблюдавам предимно липса , на каквато и да е ловна култура, както и абсолютно потъпкване на основни принципи и практики в поведението на ловеца – викач!

Аз самия често съм викач при груповия лов и в абсолютна степен спазвам всички мерки за безопастност, изискуеми от ЗЛОД, както и обявявам на пусиите – посредством вокална комуникация- за присъствието или близоста ми до пусиите, като същевременно и извършвам основното ми задължение – вдигам дивеча. Това, което обаче наблюдавам често е, че голяма част от ловците – викачи просто не викат в гората, не носят отличителните знаци, пият по време на прогонването на дивеча!  Всичко това е неразривно свързано със самодисциплината и би било по-скоро грешка, ако не се възприемат практики, дори взаимствани, за преодоляване на този негатив.

Автор: Христо Грозков

Абонамент за бюлетин