Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Сбъднат сън

Сбъднат сън

vater Публикувана от vater | 12.10.2015
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Сбъднат сън

На 04.10.015год, след неуспешната първа гонка, "Бойната група"се отправи към гората в местността "Боаза". Тя беше изцяло от гъсти сеченаци, а наличието на непресъхващ гьол, я правеше, "Идеалната среда" за свинчовците. Засадата беше поставена и чакахме единствено гоначите да сложат началото на следващата....

Назначената ми позиция беше пусия, "Уламата"Това бе, тясно, ниско място, подобно на улей, който започваше от далеко и свършваше малко преди билото на местността. От там вървеше, почти всичкия дивеч по време на лов. Мястото, беше много примамливо, но и много сложно, защото в началото на сезона е обрасло с висок белизен, драки, шипка, смрадлика и отделни дървета. Застанах на 30метра от мястото, седнах на столчето и поставих два монолита в цевите и зачаках. Беше 11часа, слънцето високо над хоризонта и започна да става горещо. Появиха се и омразните мухи. Тук, вече две години изтървам се големи прасета, така че дали днес щях да съм късметлия, можеше единствено и само да гадая.

В 11,10 ч., гонката започна. Веднага кучетата вдигнаха нещо, което се оказа непозволен дивеч и после всичко утихна. Имах изглед към цялото "бойно поле", голяма панорама. Виждах и повечето колеги, които в далечината приличаха на "оранжеви гъби", след дъжд. Настъпи затишие пред буря, нищо не се чуваше. След което едно куче залая на място, другите кучета веднага се отзоваха и стана "концерт". Започнаха да менят гласовете си, при което ми стана ясно, че са прасета. Най голямата кулминация дойде, когато един от гоначите извика силно Вардетеееее!!!, и гръмна в гората. Веднага станах и ръцете ми започнаха да треперят от вълнение и пушката се тресеше в ръцете ми. Поемах въздух, след въздух от диафрагмата за успокоение, помогна ми. Започнаха да се чуват и спорадични изстрели, след тях и дублета. Нищо не чувах наоколо в храстите, затова въртях главата си на всички страни да доловя "противника" с очи. И точно в този сублимен момент се появи, Той, глиганът от съня ми, голям, красив, наострил четината си на гърба, правеща го още по-внушителен. Бягаше косо от мен и баирът го забави. Сега беше моят миг, животното долови движението на прикладването ми и се усука с цялата си грамада. Бързият ми изстрел го повали на колене, след което заора с муцуна. Спринтирах изодзад и му нанесох довършващия изстрел в плешката. Първият беше в гръбнака. Не дойдоха кучета при мен, бяха след другите прасета. Не след дълго завърши и ловът. Дадохме и нужната почит към животното, със сваляне на шапка и последна клонка. Така завърши живота си този глиган и достоен противник. Тогава имах ден, не знам кой ми го прати, но знам, че дойде с усилията на цялата дружинка, най-вече на гоначите, които умело ми подадоха "златния пас", за да осъществя "внезапната смърт на "звяра".

Дано слука ме споходи отново на пусия"Уламата", когато по склона ми се появи опасния противник - Глиган!!! Наслука, Свинари!!!

Цветан Тодоров

Абонамент за бюлетин