ВТОРА ГЛАВА

Средният Клас

Приемам, че вие вече сте прочели вашите книги, приключили сте с годишната си „домашна работа” и сте достигнали до огромното мнозинство на добрите обикновени среднокласни Развъдчици . Вие със сигурност ще сте били в породата някъде около три години и ще сте развъдили вашите първи кучила. Ще имате прилична развъдна женска, с която сте поставили вашето правилно начало, вече открили и възстановили се от всякакви първоначални грешки, които сте направили и сега вече не сте съвсем Начинаещ.

С други думи, сега сте сред онова огромно мнозинство от Развъдчици на Лабрадори , което работи, за да прави породата. Това мнозинство се попълва от Начинаещи, които израстват, когато се научат. Да се навлезе там е много лесно, почти неизбежно, ако вие сериозно се интересувате от Лабрадори и имате възможността да продължите по-нататък по пътя, по който вече вървите, т.е. да го направите основно хоби. Много по-трудно е обаче, да излезете от Средната категория и много никога не го правят.

Първият въпрос е можете ли да продължите по-нататък с това? Вие трябва да имате възможността да гледате поне около пет или шест Лабрадора, да можете да развъждате две или три кучила на година и да отглеждате по две кученца от всяко кучило, поне докато може да видите кое за вас е най-доброто, за да го задържите. Вие трябва да имате известно пространство, някаква къща и двор и не лоши съседи, всъщност никакви близки съседи, ако е възможно. Запаленият или подходящият съпруг или съпруга са много полезни и вие трябва някак си да съумеете никога да не забравяте или пренебрегвате вашите деца.

Всичко това само по себе си представлява голяма трудност, но огромно мнозинство от Лабрадораджиите го правят без големи затруднения и колкото и да е странно, техните деца обикновено са много по-добри и отговорни хора, отколкото децата на тези, кото нямат такова всeпоглъщащо хоби.
И така, запалените Научени – Начинаещи се придвижват към Средния-клас така, както водата се стича от извора към реката. Как да се излезе от там към върха е следващия въпрос. Много от Средния-клас никога не достигат по-високия ешелон, колкото и упорито да се опитват. Има толкова много причини за това, че е трудно да се анализира защо.

Едно от първите неща, които идват наум е как те са навлезли в Средния-клас. Като Начинаещи те са изгладили всички първоначални грешки на техния първоначален избор, въпреки че привързали се към първия си лабрадор, те ще го имат и следващите десет години. Това е етапа, в който те ще са отишли в добър развъдник и ще са купили добра женска или малко женско кученце или две, върху които да изградят своите развъдни линии. Колкото е по-добър развъдника, толкова по-добри ще са основите, но винаги трябва да се помни, че нито Добрият развъдчик , нито Топ развъдчикът ще продадат най-добрата си женска или най-доброто си кученце. Така че Начинаещите, с много малки изключения, винаги ще започват с добър женски Лабрадор или кученце с някои „ако”, които са накарали Развъдчикът да я продаде. И повярвайте ми, Топ развъдчикът и дори Добрият развъдчик знаят много добре какво правят. В моя случай, един или два пъти „страничните наблюдатели”* са казвали „M.R.W. продаде грешното” и разбира се „слухът” незабавно идва до мен. И като други развъдчици, аз също се подсмихвам тихо на себе си и си мисля „Това е всичко, което те знаят”, защото знам много добре защо съм продала точно това кученце, а не другото, дори и то да изглежда по-доброто от двете в очите на „страничните наблюдатели”. Това се случва с всички Добри развъдчици и като основно правило е, че със сигурност не продават грешното, защото развъдили го и отгледали го, те знаят нещо, което не е видимо за „страничния наблюдател”. Това нещо дори може да не е недостатък, може да е било шумното в развъдника, или дъвчещото, или малко по-енергичното, или в моя случай грубичко, защото аз харесвам кротък Лабрадор. Но каквото и да е то, вие може да сте сигурни, че дори най-добрите покупки от топ- или добър развъдник, ще имат някое и друго „ако”, дори и то да е много малко.

И така, сега Средният-клас развъдчик има малък развъдник, който се състои от неговата първоначална „грешка” плюс една или две прилични женски с добавката „ако” и две или три млади кучета, развъдени от тези първоначални покупки. И това е неговата първа пречка, защото каквото и кученце да развъди, ще се върти около тази колекция и следователно то непрекъснато ще бъде оценявано спрямо нея от развъдчика. Всичко, което е по-лошо ще бъде продавано за домашен любимец, а всичко по-добро ще се „лепва” като болезнено „постижение”, а тези които са най-най често ще бъдат също оставяни. По този начин средният стандарт на развъдника няма да бъде подобрен, освен ако това не стане наистина много бавно. „Платформата”, с която аз имам предвид стандарта на развъдника, ще бъде прилична до средна и когато тези кученца навлязат в изложбения ринг, те пак ще бъдат прилични до средни, защото всички други среден-клас развъдчици ще имат кучета от точно същия стандарт.

„Платформата” на Добрия развъдчик ще бъде на много по-високо ниво, така че кучетата там у дома му ще се сравняват с по-добър стандарт и всичко, което не го достига ще бъде продадено. Ако Средният-клас развъдчик осъзнае това и издигне неговата „платформа”, тогава той е на път да стане по-добър развъдчик.

Това води директно до следващата тежест около врата на Средния-клас развъдчик и това е „страничния наблюдател” или с други думи - неговите събратя среден-клас конкуренти. Трябва да се запомни, че масата „наблюдатели около ринга” се състои главно от огромно мнозинство от Среден-клас развъдчици, от които само малко на брой израстват в по-висок клас развъдчици и тази маса непрекъснато се захранва от Начинаещите.

Зрителите около ринга, които сега вече поназнайват доста и започват да съдят по малко, но понеже все още нямат чак такъв опит, ще направят очевидния избор отстрани на ринга – добре балансирано, добре представено, добро „шоумен” куче и почти винаги ще съдят по външния вид, защото те не могат да направят нещо повече от там, където седят. Те не могат да опипат кучетата, което трябва да направи добрият съдия, а за мен той не е добър съдия, ако не опипа старателно своите кучета. Но това, което наблюдателят около ринга не може да види и може би не знае достатъчно, за да го разбере е, че съдията може да реши, че избора на зрителя около ринга не е неговия избор. Основната конституция или нещо друго съществено не е както трябва. И съдията намира, че кучето на Топ развъдчика в същия клас не стои на „части” при опипването и така, нагоре отива кучето на топ развъдчика, а надолу избора на страничния наблюдател. И тук настъпва критичния момент, тъй като наблюдателите около ринга не приемат избора и се съгласяват помежду си, че още веднъж несправедливо е триумфирало и спечелило топ „име” и че в тази игра няма честност и справедливост. Това е много голяма пречка, защото Начинаещите слушат другите, вместо да се опитат да видят защо победителят е отишъл нагоре. Средният-клас развъдчици са всички доста щастливи да намерят извинение за това, че самите те нямат топ – победи. И така, вместо да гледат техните си кучета и също и топ кучетата, те се обединяват с Начинаещите и заедно се присъединяват към мнението, че „имената” печелят, защото са „имена”. Когато Средният-клас развъдчик наистина повярва в това, той ще бъде Среден клас завинаги, защото никога няма да разбере защо кучетата на добрите развъдчици печелят.

Години наред аз съм виждала обещаващи Начинаещи, които достигат Средния-клас и съм се чувствала обнадеждена, че биха могли евентуално да станат Добри развъдчици, но сърцето ми се е обръщало, когато те са идвали и казвали това същото нещо, че “Г-жа Еди коя си може да спечели с нищо”. В момента, в който те започнат да мислят така, аз вече нямам по-нататъшна надежда за тях. Те психически са заобиколили въпроса, че по-доброто куче е спечелило.

Следващата голяма пречка е невежеството и тук, страхувам се, че много Среден-клас развъдчици се провалят. Те не са научили от домашната си работа, не са изучили породата и за какво е тя, гледали са старите снимки и са прочели какво са казали тези от по-старите времена. Те не са се мъчили с изучаването на анатомия, дори не и с малкото, което се изисква, за да съдиш куче. Като Учещи се, те са слушали и са се учили от Учещи се и съвсем буквално те не познават тяхната материя. Не познават Стандарта и разпространяват и увековечват митове за това, какво трябва да има и какъв трябва да бъде Лабрадора, често грешни.

Много Среден-клас развъдчици си остават такива, поради тази причина. Ако те все пак разберат, често това е защото получават някаквъ малък съдийски ангажимент. Тогава очите на слепия може би ще се отворят и той ще бъде страшно шокиран, защото внезапно разбира огромната разлика между средното куче и наистина доброто куче. Всъщност, това ще е може би и техния първи път, при който те ще сложат ръцете си върху истински добро куче.
Ако се възползват от предимството на този си опит, те са на правилния път. Но изглежда, че има много среден-клас развъдчици, които не научават нищо от опипването на истински добро куче. Те винаги могат да намерят недостатъци, но никога няма да открият или да си направят труда да научат безспорните достойнства. И така, те си остават там, притежавайки прилични кучета, често само малко над нивото на посредствеността.

Последната голяма пречка, която спъва развъдчика , който полага всички усилия да излезе от средния клас е, че се задръства с кучета. Той не може да продаде или премахне своята първоначална грешка, защото е нормално да я обича. Не може да се раздели с първото кученце, което е развъдил по сантиментални причини. Децата обичат това малкото и той иска да задържи по две кученца от трите кучила, които е развъдил тази година, а също иска и да развъди отново неговата женска – основополжник на линията му, преди да е станало твърде късно. А сега е и време, той си мисли, да задържи и мъжки за разплод. И така, преди да разбере къде се намира, се оказва задръстен с десет до петнадесет кучета. Съседите, съпругата или съпругът протестират и така развъдникът става все по-малко и по-малко ефективен и може да достигне до пълен застой. Толкова е важно да знаеш какво и как да продадеш, за да можеш да продължиш напред и да имаш простор да се усъвършенстваш, че аз ще посветя отделна глава на това.

И така, да обобщим основните затруднения, които пречат на Средния-клас развъдчик. Първо, това е, че всички негови кучета се наблюдават всеки ден в собствения му развъдник и сравняват може би с леко посредствени Лабрадори, докато Топ-развъдчикът преценява неговите кучета, сравнявайки ги с Шампиони или почти Шампиони. Второ, той слуша „страничните наблюдатели”, вместо да се вгледа в себе си и така добива грешна идея относно „имената” и защо хората печелят.

Третата спънка е Незнанието и това е нещо, от което той може или не може да се излекува, защото за да надмогнеш невежеството трябва веднъж да имаш време, второ да си грамотен, трябва да имаш око, а също и да притежаваш дарбата да се учиш, което не всеки може да прави. И четвъртата трудност, която го спъва да се развие нагоре е, че допуска да се затрупа с кучета.
___________________________________________________________________________

* Тук е използвана думата „ringsiders”, което означава публика / зрители около ринга (изложбения). Тук и по-натам в текста употребявам „странични наблюдатели”, „наблюдателя около ринга” и др.

Превод: Албена Чакърова - Петкова