Публикувана от 
Типове фокусиращи устройства:
Вече споменахме за двата типа механизми за фокусиране - централно и независимо (разделно) за двата окуляра.
При по-удобното централно фокусиране има възможност чрез един от окулярите (обикновено десният) да се извърши индивидуална настройка, с която може да се компенсира евентуална разлика в диоптрите за двете очи, поради зрителна недостатъчност. Това се извършва по следния начин: първо от централния винт се фокусира изображението за лявото око, след което чрез въртене на винта на десния окуляр, се фокусира и за дясното. Ако след това по диоптровата скала на десния окуляр бъде отчетена стойност, различна от нула, значи е налице разлика в настройките на окулярите, поради зрителна недостатъчност на някое от двете очи (това обаче е възможно и поради неизправност на прибора!). Цялата тази процедура отнема няколко секунди, след което фокусирането се извършва само от централния винт, едновременно и за двата окуляра. Тогава стойността по скалата на централния винт зависи освен от евентуална зрителна недостатъчност на очите, и от разстоянието до наблюдавания обект.
При другия тип механизъм, всеки окуляр се фокусира самостоятелно, което е доста по-неудобно. Неудобството е още по-голямо при наблюдение на обекти, отдалечени на различни разстояния от вас, при което се налага често префокусиране и на двата окуляра. Тук предимството е, че това изпълнение гарантира по-добра херметичност на прибора - добре смазаните многоходови резби уплътняват далеч по-добре окулярните възли, от плавно плъзгащите се окуляри на механизма с централно фокусиране.
Понякога наричат биноклите с независимо фокусиране "морски". При наблюдение на далечни обекти в морето, наистина не се налага често префокусиране, а херметичността на окулярните възли е предимство в морски условия!
Стереоскопично зрение:
Ние можем да преценяваме отдалечеността на различните предмети, разстоянията между тях и да съдим за обемността им благодарение на това, че гледаме с две очи, отдалечени едно от друго на разстояние от около 65 mm. Това е причината да имаме стереоскопично зрение. При гледане с бинокъл, стереоскопичният ефект се запазва и дори се усилва! Вече споменахме, че при биноклите с поропризми обективите са раздалечени на по-голямо разстояние от междузеничното, често около два пъти повече! (Нарича се базово разстояние или просто база.) Това запазва триизмерността на картината, дори при наблюдение на отдалечени обекти, които гледани с невъоръжено око са просто част от далечния план, в който е вече трудно да се преценяват разстояния и пространствени разположения.
Може би не знаете, че запазването на този ефект при биноклите е въпрос на много прецизна настройка на оптичните оси на двете му зрителни тръби. Имайте предвид, че тази настройка лесно може да се повлияе при удар или при подлагане на прибора на големи и резки температурни разлики. Поропризмите са фиксирани в гнездата си чрез доста силен натиск от метални пружинни скоби, а понякога и с лепило, което обаче не е гаранция, че при по-силен удар някоя от призмите няма да приплъзне надлъжно в гнездото си! Това веднага би довело до разсъгласуване на двете оптични оси и наблюдателят би усетил дискомфорт - поглеждайки през такъв бинокъл, ще имате чувството, че той е "разноглед" - образите на едни и същи обекти ще се виждат в двата окуляра на различни нива или раздвоени по хоризонтала! Затова пазете прибора си от сътресения и удари, дори той да е модел с механично защитен корпус!
Този дефект може да се появи и след ремонт на прибора от неквалифицирано лице. Такова "разногледство" се получава след развинтване на тубусите на обективите от тялото или след разместване на ексцентричните гривни около самите обективи, чрез които се настройват оптичните оси.
Източник: Ремонт и прецизна центровка на бинокли
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
