Публикувана от 
Валери Николов, специалист ловно стопанство в СЛР „Балкан 2001” град Каспичан, пред Радио „Фокус”-Шумен
Фокус: Г-н Николов, какви са оценките ви към момента за отстрелa на пъдпъдъци, гургулици и като цяло на мигриращ дивеч?
Валентин Николов: Ловът на мигриращ дивеч е в трагично състояние. Прави ми впечатление тази година, че при пристигането си пъдпъдъците запознаха да пеят и се чуваха, но минаха арендаторите, наръсиха си нивите с препарати и от там нататък, пъдпъдъците спряха да пеят. Имам чувството, че популацията им е направо унищожена от тези препарати, които използват земеделските производители. За мен, те са причината за унищожаването на пъдпъдъците в България. Гривек и гургулица има, защото те не се влияят от това ръсене, което се прилагат на житните култури. Ако говорим за 100 % отстрел през изминалата година , тази година отстрелът на пъдпъдък е едва на 10 %. Трагично е положението.
Фокус: Какво може и трябва да се направи в посока опазването на тези животински видове и стабилизирането на популацията им?
Валентин Николов: За мен, министърката на земеделието и храните трябва да премахне забраната за използване на пестициди. От както е въведена тази забрана, три пъти повече се използват. Никакъв контрол няма. Един арендатор ми се хвали, че когато наръси един път и две години след това няма трева. Аз му казвам, че освен трева няма и мравки в нивите му. Казват, че тези пестициди са законни. Те са забранени на запад, но тук ги внасят със сменени имена и понеже са по- евтини, нашите арендатори ги използват. Почти в цяла България е такова положението. Природата успява да си компенсира и сушата и кишата, но това използване на пестициди няма как д го компенсира. Може би, ще има и специална среща, тъй като пъдпъдъкът и гургулицата са под особен надзор от 5 години и се следят строго отчетите за отстрелa. Тази година предполагам, че на всички ще има направи впечатление драстичното намаление на броя на отстреляните пъдпъдъци. Няма спад в отстрела на гривека и гургулицата. Просто те се ловуват след като приключи ловът на пъдпъдъци и когато напече слънцето, ловците отиват да чакат за гургулици и гривеци. Тази година, когато излязат сутрин ловците и няма пъдпъдък, след това не си правят труда да излизат отново. За това се наблюдава и спад в отстрелa на гургулици и гривеци, просто защото ловците не излизат.
Фокус: Какви са очакванията ви за ловния сезон на дива свиня и каква е популацията и към момента в района на Каспичан?
Валентин Николов: За ловът на диво прасе имам очаквания за много добър сезон. Успяваме да влияем на популацията, чрез създаването на добри условия с подхранване и изграждане на ловно- стопански съоръжения. Закупили сме автоматизирани хранилки и камери за заснемане на дивеча. На откриването на сезона на едър дивеч, в две от дружинките има отстреляни по две диви свине.
За сега успяваме да поддържаме много добра популация и можем да си позволим отстрел на 60- 70 диви свине, което за нас е много добра популация. Ние сме малко сдружение, но пък управлението на такова сдружение е доста по- лесно и качеството, отколкото при големите като Варна, Пловдив и т.н. Много по- лесно успяваме да охраняваме районите. Ние работим съвместно с горското стопанство в Нови пазар и с подвижната стража на регионалната дирекция в Шумен. Само с един телефон в рамките на 20- 30 мин можем да бъдем в районът, където има констатирано нарушение.
Фокус: Има ли установени случаи на поставени капани и бракониерство на територията на вашето сдружение? Какви превантивни мерки се взимат?
Валентин Николов: При нас нямаме поставяне на капани. Ние не сме в близост до такова ловно стопанство, където слагат капани, ловят дивеча и го затварят в оградени площи. Може би, това до голяма степен спомага за наличието все още на популация на дива свиня, защото сме далеч от Паламара, Жълта локва и т.н. Успяваме да я запазим и нямаме такива хищници, които да и влияят. Все още обаче има бракониери, дори миналата седмица имахме такъв случаи, но то е много трудно доказуемо и се опитваме да покажем, че има присъствие, районът се контролира и не е безстопанствен.
Фокус: Има ли особености при отстрелът на диво прасе и какви са основните правила, които трябва да спазват ловците?
Валентин Николов: Основно правило за отстрел на диво прасе е задължителното използване на куршум. Забранено е използването на сачми при лов на едър дивеч. Всеки ловец трябва да е снабден с ярка дреха, за да бъде видим в гората. Това засяга основно кучкарите- гоначи. Не са само това изискванията към ловът на едър дивеч. Има и предварителен оглед на отстреляния дивеч, за да се забележи евентуално, ако има изменение по вътрешните органи и болести. Взимат се проби за класическа чума и трихинелоза. Пробите за трихинелоза се взимат, за да бъдат спокойни ловците при консумирането на месо. Ние сме облагодетелствани, че имаме сертифицирана лаборатория в Шумен, която има право да прави изследвания за трихинелоза.
Фокус: Колко ловци членуват във вашето сдружение и наблюдава ли се спад в броя им през последните години?
Валентин Николов: Нашето сдружение в момента се състои от 280 човека, разпределени в 4 ловни дружинки. То се простира на територията на община Каспичан, като изключим Плиска. По една или друга причина, те са към Ловно- рибарското сдружение Шумен, а Мадара е към нашето сдружение. Косово, Марково, Кюлевча, Могила, всички те са наши членове. Ние сме едно от най- малките сдружения в страната. Имаме 22 500 хектара ловни площи, като ги стопанисваме добре и при наличието на такава популация от дива свиня и благороден елен, явно успяваме да се справим. В доста добри отношения сме и с част от арендаторите в региона. През тази и миналата година сдружението е подпомогнато с около 20- 25 тона концентриран фураж безвъзмездно, и той е разнесен из гората за дивеча.
Броят не ловците не намалява, но и не се увеличава. Когато започнах работа в сдружението преди 10- тина година бяхме 250 човека, а сега сме към 280. За 10 години, с може би 30 човека се е увеличило като бройка, но като общ брой трябва да бъде около 320 човека. Има пенсионери над 65 години, които не заемат ловна площ, има и някой, които се местят в други сдружения и за това не се получава драстично увеличение на броя на хората. В част от дружинките си избират кого да приемат вътре, защото това е тяхно право. Трябва по някакъв начин да го познават, да им спечели доверието и чак тогава го приемат. При нас е доста консервативно.
От 280 човека членове на сдружението, 230 са до 55 години, а останалите са по- възрастни. Общо взето, като възрастова структура сме добре и съставът ни е опитен. Мога да се похваля, че при нас все още няма инциденти с ловно оръжие. Инструктажите се провеждат перфектно. Спазват се всички изисквания, а и ръководителите на лова са хора с тежест в дружинките и явно успяват да се наложат.Тези които мислят, че могат да правят каквото си поискат ги изолират и не ги допускат до лов.
Николай МИЛУШЕВ
focus-news.net
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
