Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Коментар на... » ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ

ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ

vater Публикувана от vater | 02.09.2021
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ

Кафявата мечка в България спада към защитените видове. Тя попада в Закона за биологичното разнообразие като вид, включен в приложенията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна  и флора (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.) и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция.

От графиката се вижда, че пролетният запас на мечките в България през периода 1981 – 2019 г. е варирал най-често между 800 и 1000 мечки. През последната отчетна година (2019) е бил 1003 бр. Максималният пролетен запас на мечките е достигнат през 2008 г. – 1099 бр.

П. Генов (2017) съобщава за извършения отстрел на мечки през периода 1889 – 1900 г., публикуван в ДВ бр. 84 от 1890 г; ДВ бр. 56 от 1981 г.; ДВ бр. 141 от 1892 г; ДВ бр. 151 от 1897 г.:

Убити мечки за периода 1889 – 1900 г.

Отстрел на мечки за периода 1991-2006 г., според официалните данни на Министерството на земеделието и горите.

На 15.05.2008 година Националният съвет по биологично разнообразие – консултативен орган на Министъра на околната среда и водите, прие „План за действие за кафявата мечка в България”. В съставянето му участваха 81 специалисти от всички ведомства, имащи отношение към стопанисването на мечката.

Определянето на отстрелната квота се извърши въз основа на установената в България методика, описана в Наредба № 6 на Министерството на земеделието и горите от 5 февруари 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони – държавен вестник № 27 от 2004 г.:

  1. Определяне бонитета на местообитанията на кафявата мечка.
  2. Определяне на допустимия запас.
  3. Определяне плановите показатели на популациите на меч­ката.
  4. Определяне на половата и възрастова структура на популациите на ка­фя­вата меч­ка.
  5. Определяне на възможния отстрел.

Същите показатели са залегнали и в Наредба № 18 на Народното събрание на Република България от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии.

Бонитирането на местообитанията на мечката в България се извършва по разработения от д-р Райчо Гънчев метод (1988) - Таблица 3. Основните компоненти на местообитанието са условията за обитание, условията за изхранване и антропогенните фактори. Методът е разработен на база на румънската бонитетна таблица на Almasan (1979).

БОНИТИРАНЕ МЕСТООБИТАНИЯТА НА МЕЧКАТА

Таблица 3

Бонитет и допустим запас на мечката

Чрез него в продължение на 22 години под ръководството на инж. Ал. Обретенов в ловоустройствените проекти на 41 административни единици с постоянно присъствие на мечки - ловни стопанства на УБО (Управление за безопасност и охрана), горски стопанства, държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, учебно-опитно горско стопанство на ЛТУ (Лесотехнически университет) и др. са определени допустимите запаси на мечката – Таблица 5.

ОПРЕДЕЛЕНИ ДОПУСТИМИ ЗАПАСИ НА МЕЧКАТА В ЛОВОУСТРОЙСТВЕНИТЕ ПРОЕКТИ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ЕДИНИЦИ (ЛС, ДЛС, ДДБ, НП, ДГС, ДДС, УОГС)                   Таблица 5

Посочените в таблицата административни единици обхващат около 80 % от ареала на мечката в България. С течение на времето някои от тях са с променени граници и на места има известно застъпване. Въпреки това от таблицата може да се направят следните изводи:

1. Общият допустим запас (с оптимална плътност) на мечката в България е около 600 бр.

2. Числеността на мечката от таксациите значително превишава определената оптимална численост главно поради двойно отчитане на едни и същи мечки в два или три ловностопански района.

Съгласно методът за оценка на мечите местообитания чрез Индекса за пригодност на местообитанията (HSI), разработен от Kusak, Huber (1995) като основни компоненти на мечите местообитания също се определят укритието, храната и човешкото въздействие.

Очевидно е, че основата и на двата метода е една и съща. И двата метода са разработени по точкова система, но на различен принцип по отношение определяне тежестта на бонитетообразуващите фактори.

Определяне плановите показатели на популациите на меч­ката

Допустими запаси на 1000 ха и коефициенти на прираст 

Определяне на половата и възрастова структура на популациите на ка­фя­вата меч­ка

На практика в България дивечът се планира и стопанисва по отделни административни единици, които са части от екологични или географски популации. Те са очертани от границите на държавните ловностопански райони със специално или местно предназначение, ловностапнските райони на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ) и др., които рядко и то случайно могат да се включат в границите на определени екосистеми или групи от тях. Дори в случай, че зоната на разпространение на даден вид умишлено попадне изцяло в административните граници на стопанството, то за останалите видове, обитаващи района, било то главни или съпътстващи, това условие няма да важи поради различните биологични изисквания на вида и не би могло да се каже, че популациите им са разделени по екологични, или географски граници.

Като се има предвид неизбежната миграция на дивеча, целесъобразно е дългосрочните и годишни планове да се разработват по ловностопански райони. В този случай обитаващите там мечки се разглеждат като отделни, относително самостоятелни части от цялата популация.

Ако в момента на планирането в даден ловностопански район действителният дивечов запас на мечката е по-малък от допустимия, трябва или да се забрани отстрела й, или чрез подборно-селекционен отстрел да се коригира половата и възрастова структура на дивечовата популация в желаната от нас посока до достигане на допустимия запас.

В случай, че пролетният запас на популацията съответства на нейния допустим запас, то за да спазим принципа за постоянство и равномерност в ползването, чрез планиране на отстрела и естествения зимен отпад ние се стремим да го достигнем отново на следващата година. Това значи, че процентът на отстрела и естествения отпад трябва да бъде равен на процента на прираст. Той от своя страна е равен на процента на оцелелите приплоди през есента, преди началото на ловния сезон. За да получим изходната полова- и възрастова структура, ние трябва да прибавим съответен процент за всяка възрастова група. По този начин след приключване на ловния сезон и тежкия зимен период, графичното изображение на популацията ще запази предишната си форма.

Критичен анализ на препоръчваните полови и възрастови структури от различни автори

М. Русков (1957) посочва пределна възраст за мечката 35 – 50 години.

Теплов (1960) определя за района на Печоро-Иличинския резерват Кпр/общ з. = 0.24.

Д. Данилов (1966) определя биологичен К пр/общ з. от 0.23 до 0.26; възможно ползване 5 – 6 %.

Helsladek (1974)  посочва за Татрите също Кпр от 0.23 до 0.26.

В Лапландския резерват изследователите установяват Кпр = 0.07.

Н. Ботев (1981) определя полово зряла възраст на мечките 3 години.

В Бурянска АССР учените определят нормално полово съотношение – 1 : 1. Лятното повишение на стадността е в резултат на брачния период през месеците юни – юли. Тогава се събират по 3 – 4 мечки, (максимум 6) с полово съотношение 2 : 1. Женските се разгонват нормално през 1 година. Кпр – от 0.12 до 0.15.

Р. Гънчев (1984) уточнява за района на Централна Стара планина Кпр/вс.ж. = 1.0; ес­те­с­т­вен от­пад на мал­ки­те 50-60 %; Кпр/общ з. = 0.2; от­пад вър­ху це­лия за­пас = 8 %.  Р. Гън­чев (1994) ус­та­но­вя­ва, че за ус­ло­ви­я­та на Ста­ра пла­ни­на меч­ка­та до­с­ти­га кул­ми­на­ция в ра­з­ви­ти­е­то си на 10-11 го­ди­ш­на въ­з­раст.

Ю. Язан, В. Ха­хин (1985) по­соч­ват за ус­ло­ви­я­та на Тян­шан след­на­та оптимална струк­ту­ра на за­па­са на ка­фя­ва­та меч­ка (табл.7) :

Струк­ту­ра на по­пу­ла­ция ка­фя­ви меч­ки (Язан, Ха­хин)

Б. Ки­ров (1992) по­соч­ва дей­с­т­ви­тел­на­та по­ло­ва и въ­з­ра­с­то­ва струк­ту­ра, оп­ре­де­ле­на чрез на­б­лю­де­ни­е­то на об­що 58 бр. меч­ки в ра­йо­на на ГС “Лъ­ки“ в про­дъл­же­ние на 5 го­ди­ни (табл.3). Сти­га до из­во­да, че уча­с­ти­е­то на мъж­ки­те ин­ди­ви­ди спря­мо об­щия за­пас се из­ме­ня в гра­ни­ци­те от 48.05 % (1987) до 45.05 % (1991), а на жен­с­ки­те съ­о­т­вет­но меж­ду 51.95 % и 54.95 %. Т.е., по­ло­ва­та струк­ту­ра е близ­ка до нор­мал­на­та - 1 : 1, с лек пре­вес на жен­с­ки­те.

В Хърватска (Дж. Хубер, 2003) мечката се стопанисва по следната полова и възрастова структура: Полово съ­отношение м:ж  1  :  1; Ко­ефициент на при­раст   0.16   в/у об­щия за­пас; Целева възраст 12 години.

Възприети критерии за определяне на половата и възрастовата структура на мечката

При съ­по­с­та­вя­не на струк­ту­ри­те, по­со­че­ни от ра­з­лич­ни ав­то­ри ка­то оп­ти­мал­ни, на пре­ден план из­ли­зат след­ни­те по­с­та­нов­ки:

1) За да по­лу­чим до­с­та­тъч­но ко­ли­че­с­т­во тро­фей­но зре­ли мечки тряб­ва да оси­гу­рим съ­о­т­ве­тен брой до­з­ря­ва­щи и мла­ди ин­ди­ви­ди за пре­ра­с­т­ва­не, т.е. - гра­фич­но­то изо­б­ра­же­ние тряб­ва да има кам­ба­но­вид­на фор­ма.

2) Пла­ни­ра­но­то по­ло­во съ­от­но­ше­ние за­ви­си от цел­та на сто­па­ни­с­ва­не.

Въ­п­ре­ки ог­ра­ни­че­ния брой дан­ни от­но­с­но по­пу­ла­ци­он­на­та струк­ту­ра на мечката, от на­п­ра­ве­ния ана­лиз сти­га­ме до след­ни­те из­во­ди:

1) Це­ле­ва­та въ­з­раст за ка­фя­ва­та меч­ка тряб­ва да бъ­де око­ло 12 го­ди­ни. На та­зи въ­з­раст тя по­с­ти­га кул­ми­на­ци­я­та в на­т­руп­ва­не на те­ле­с­на ма­са (респ. - тро­фей­на стой­ност).

2) По­ло­во­то съ­от­но­ше­ние на по­пу­ла­ци­я­та тряб­ва да бъ­де нор­мал­но  (1 : 1), или близ­ко до не­го, с цел съз­да­ва­не на ус­ло­вия за ра­з­ви­тие на здра­ви и жи­з­не­ни ек­зем­п­ля­ри.

3) При меч­ка­та кри­ва­та за ра­з­ви­тие е зна­чи­тел­но из­те­г­ле­на във вер­ти­кал­на по­со­ка глав­но по­ра­ди срав­ни­тел­но мал­кия ко­е­фи­ци­ент на при­раст и ви­со­ка­та ес­те­с­т­ве­на въ­з­раст, до ко­я­то мо­же да до­жи­вее ви­дът. По тази причина ползването при зрелите мечки (над 10 годишни) не може да превишава 40 % от общата квота за отстрел.

Оптимална полова и възрастова структура на мечката

Оптимална струк­ту­ра на по­пу­ла­ция ка­фя­ви меч­ки 

При антропогенна смъртност по-висока от 6 % от допустимия запас се намалява от годишната квота за ползване. Ако мечките загинали по други антропогенни причини (проблемни мечки, бракониерство, трафик и др.) са в група възрастни (над 10 г.) се намаляват от годишната квота за отстрел.

Като се има пред вид високият естествен отпад на малките мечета, с цел стабилизиране популацията на мечката в България е целесъобразно да се отстрелват само зрели мечки. От анализа на фигура 1 и таблица 8 се вижда, че максималният възможен отстрел на зрели мечки над 10 годишна възраст, при условие, че в тази група няма загинали от бракониерство, или друга причина, е 4 %; т. е. – 2 % мъжки и 2% женски от пролетния запас. Това ще рече, че при достигнат допустим запас от 600 мечки, в България ежегодно ще могат да се отстрелват по 24 зрели мечки без да се наруши принципа за постоянство и равномерност в ползването.

Процентът на квотите и бройката за отстрел се изчисляват на база изчисления действителния запас, бонитета на местообитанията и тенденциите на популацията. Ако годишната квота е превишена на практика (всички загинали по вина на човека индивиди превишават планираната квота),  бройките, които са в повече се намалят от квотата за следващата година.

Автор: инж. Александър Обретенов

ЛИТЕРАТУРА

  1. Ботев Н.: „Ловно стопанство”, Зе­миз­дат, Со­фия, 1981, 1985
  2. Генов П.: „Мечката (произход, легенди, вярвания, фолклор, биология и екология)”, Книжен тигър, София, 2017
  3. Гън­чев Р.: „Дисертация”, 1984
  4. Гънчев Р.: „Бонитиране на местообитанията на мечката в Стара планина”, сп. Горско стопанство, бр. 2/1988
  5. Гънчев Р.: „Мечката”, Изд. къща „Наслука”, София, 1994
  6. Данилов Д.: „Основы охотоустройства”, Москва, 1966
  7. Киров Б.: „Дипломна работа”, ВЛТИ, 1992
  8. Обретенов Ал.: „Оптимизиране на дивечови популации”, София, 1990, 1995, 2000
  9. Обретенов Ал.: „Развъждане на дивеч”, Нова звезда, София, 2010
  10. „План за действие за кафявата мечка в България”, 2008
  11. Русков М.: „Ловно стопанство”, Земиздат, София, 1957
  12. „Broun Bear Management Plan for The Republic of Croatia”, Ministry of Agriculture, Forestri and Water Management, Ministry of Culture, Zagreb, February 2005
  13. Obretenov Al., Ivailo Markov: „Ermittlung der Abschußquote für Braunbärеn (Ursus arctos L.) in Bulgarien” Beiträge zur Jagd- und Wildforschung - 36, DWJV, Geselschaft für Wildtier- und Jagdforschung e.V. - Halle/Saale 2011

Абонамент за бюлетин