Публикувана от 
Той дойде от малък град в Средногорието, поканен от свой приятел. Спря мощния си джип пред нашите прости коли, съблече се по шарени гащи и започна да вади от колата дрехи и екипировка, каквито сме виждали само по лъскавите списания. Навлече всичко това върху себе си и се стегна като за поход в долината на Лимпопо. А откривахме лова за пъдпъдъци и гургулици, не за лъвове и хипопотами. Когато извади пушката си от калъф, по-скъп от нашите пушки, и ни обясни, че тя струва колкото бюджета на средно голямо българско село, очакваше да ахнем. Не ахнахме. А дедо Въто му обясни, че пушката е голема работа, ама оченцето зад нея прави лова. Прав се оказа, както обикновено.
Нататък се знае – наредихме се в края на ожънатата нива, пуснахме птичарите, тръгнахме. Първите стойки, първите гърмежи, перушината във въздуха, капките кръв по крилцата на първите пъдпъдъци... Нашият гост обаче не изтрая до сгоден изстрел – дали защото въпреки младежката си възраст беше бая наедрял, дали защото не искаше да драска скъпите си обуща из стърнището или му беше жал за патрони по пет долара парчето за такъв никакъв дивеч – върна се в джипа. И отпраши нанякъде.
Видяхме го отново едва на обяда, червен и потен, и много доволен. А от патрондаша му висяха на грозд пет-шест авлиги, два кълвача и една катеричка. Тука вече наистина ахнахме! Що си избил гадинките бе, момко! – изуми се и дедо Въто. Ми нали сме на лов, сега ли разбра! – дръпна му се оня. Приятелят му потъна в земята от срам, приказката се пресече, празникът помръкна...
За тази случка ме подсети кампанията по подготовката на новите кандидат-ловци, защото въпросният пишман-колега през същата пролет в годината на този паметен лов бе взел бленуваният билет. Не казвам, че просто го бе купил, но и не изключвам такава вероятност. Каквато законът и практиката обаче трябва да изключат напълно. Иначе въпросите, които си задават всяка година ветераните на ловното движение в страната – защо е така ниска стрелковата и всякаква друга подготовка на младите ловци, защо на практика в поведението им липсват моралните норми и критерии, защо тяхната етика е на такова примитивно ниво, защо са така податливи на бракониерски прояви и т.н. и т.н. – ще останат отново без отговор. И ще продължим да се изумяваме от наглостта и простотията на поредния паралия – ловец на авлиги и стрелец по катерици.
И се досещам, че не е нужно да откриваме топлата вода – в Полша например са решили този въпрос с цялата сериозност и находчивост, която характеризира въобще работата на Полския ловен съюз. Там всеки кандидат-ловец трябва да отработи едногодишен подготвителен стаж в ловна дружина, и едва след това да се включи в курс, който да го подготви за успешно полагане на теоретичен и практически изпит. Такъв стаж може да положи и непълнолетен кандидат, и да бъде допуснат до курс и изпит едва след навършване на необходимата възраст. Нужно ли е да говорим за взаимната полза – и за кандидата, и за дружинката – от тази практика?
Но този въпрос, както е очевидно, е в ръцете на законодателя. А в нашите ръце е да пресечем пътя към ловните полета на всякакви типове, които гледат на българската природа единствено като на мишена и като на източник на месо за тяхната лакомия.
За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов
Колонката на автора
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
