Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Коментар на... » За пролетното разселване: Другата гледна точка, без да задължаваме никого

За пролетното разселване: Другата гледна точка, без да задължаваме никого

vater Публикувана от vater | 28.03.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

За пролетното разселване: Другата гледна точка, без да задължаваме никого

В брой 3 на списание „Лов и риболов” имахме удоволствието да прочетем едно фундаментално творение „Задължителни правила за пролетно разселване на яребици”. Казвам удоволствието защото няма по-добър начин да се забавляваш, като четеш абсурди и нелепости.

Ние, които от 10 години имаме отличен резултат от пролетното разселване от тази статия „разбрахме”, че „хвърляме парите на ловците на вятъра и храним с изключителен деликатес хищниците”. Лошото е че в тази връзка сънувах и кошмарен сън след прочитането на статията: Седим вързани в полето с Кирил Бояджиев от Велико Търново и на метри от нас обикалят около двеста чакала. Коремите им бяха до земята, а по устата имаше пера от яребици и фазани. След това се събудих изпотен. Такова кошмарно съновидение може да депресира и булка на сватбения й ден.

Тук в статията избуява комплекса за малоценност на по-силния, на този който определя начините на разселване и съответно редакционната политика – защото е невъзможно на едно място да се изговорят толкова глупости. Ако това е мнение на автора - жалко. Ако му е внушено от някои хора, които са съвсем объркани е още по-лошо.

Вие ли не знаете, че благодарение на разселването на 270 дневни птици през февруари-март имаме една от най-добрите популации на яребици, а в последно време и на фазани. И не само ние, а още 10-на сдружения, от които с удоволствие ще отбележа съседното на нас Пазарджик.

Как така някой умерено облъчен ще ни казва кое е добро и кое не, след като почти 10 години нашата практика даде отлични резултати.

Според автора: „Получените от дивечовъдното стопанство яребици трябва да бъдат за кратко време доотглеждани волиерно в полето, за да могат бързо да се адаптират към новите условия на живот, да проявят интерес към чифтосване и да образуват родителско семейство.”

1. Не съм срещал някой смислено да ми обясни, що за адаптация е това да преместиш 270 дневни яребици от един волиер в друг.
2. Ние сме категорично против яребиците или фазаните във втория волиер „да проявят интерес към чифтосване и да образуват родителско семейство”.

Това противоречи на някои основни принципи от генетиката.
Един ученик, който е изкарал 4 по биология ще ви каже, че възпроизводството между братя и сестри или родствено близки птици е абсурд ако искаш резултат.

Дори и да приемем вашата теория за адаптационния волиер искам да ви попитам, чувал ли е някой че това струва пари? Вие живеете в 70-те и 80-те години на миналия век и ги пренасяте механично без никакво основание в сегашно време. От онова време, което беше златно за лова в моята дружинка се доотглеждаха през година във волиер по около 500 броя 45 дневни фазани. Само че байновци птиците ги плащаше АПК, гледача който се грижеше за тях бе на заплата в АПК, ветеринаря от който често имахме нужда също бе на щат в АПК. Вървяха ремаркета със смески, жито – пак от АПК-то – безплатно.
Питам ви колко ще струва всичко това в сегашно време? И знаете ли на колко лева ще възлезат птиците в края на периода?

Ще цитирам и един ”гениален” пасаж от статията: „Първите няколко дни след разселването ятото се наблюдава, проследяват се поведението им, чифтосването, изборът на мястото за гнездене, а по-късно изграждането на гнездата, снасянето на яйцата и излюпването на пиленцата.”
Това вече е такъв абсурд, че нямам сили да го коментирам.

Всяко сдружение трябва да бъде оставено само да решава кой е най-подходящия начин за разселване на птици.

Накрая искам най-колегиално да уважавате дългогодишния труд на ловците и да не се правите на последна инстанция - със заключения и императиви, които са далече от реалността. Както сте тръгнали това е най-бързия път да ни отчуждите, след усилията които полагаме.

Доц. д-р Васил Паница
Председател на УС на ЛРД „Сокол” Пловдив

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Гледайте филма за Състезанието "Свети Хуберт" 2018 в ЛРС Пазарджик:

Абонамент за бюлетин